- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 887
- 10
Уважаеми сънародници,
С министър-председателя и председателя на Националния оперативен щаб обсъдихме предприетите от правителство действия за ограничаване на разпространението на коронавируса в България.
България и светът преминават през тежко изпитание. То налага пълна мобилизация на материалните ресурси и моралните сили на обществото. Епидемията ще подложи на изпитание здравната система и всички социални системи на държавата, които ще трябва да устоят в кризисна ситуация, въпреки трупането с десетилетия на проблеми. Нека изразим своето уважение и подкрепа към българските лекари и медицински сестри, към всички специалисти, върху които ляга основната тежест на тази битка. Нашето оцеляване зависи от техния професионализъм, нравственост, техническо обезпечаване, социална сигурност и спокойствие и това трябва да бъде неотменим ангажимент на държавата.
Тридесет години българите се спасяват поединично, но тази смъртоносна епидемия, която покосява най-слабите и възрастните хора, напомни на нас и на всички по света, че е време да осъзнаем необходимостта от гражданска отговорност и обществена солидарност.
Искам да благодаря на всички българи, които вече се записаха доброволно да участват в борбата с коронавируса, защото те са изразители на тази отговорност и солидарност, от която имаме нужда всички като общество. Защото никой не може да спаси себе си, ако не може да разчита на отговорното поведение на другите.
В този кризисен момент е необходима нашата пълна мобилизация, защото справянето с криза от такъв характер изисква високо съзнание на всеки от нас. Строгите мерки ще бъдат от полза само ако всеки осъзнае техния смисъл и своето място и участие в борбата с коронавируса. Извънредното положение е с едномесечен срок и аз го приемам като временна мярка, въпреки критиките си към начина, по който беше въведено и последствията, които предизвика, но моят призив е да не се поддаваме на паниката. Българските институции работят във форсмажор и трябва да проявяваме разбиране към техните усилия. В интерес на всички ни е да изпълняваме стриктно ограничителните мерки и указанията на властите.
Ще споделя и друго – че тези ограничителни мерки са изключително важни в момент като настоящия. Те са животоспасяващи, но само с ограничения, забрани и наказания ние не можем да излезем от тази криза като пълноценно и истински здраво общество.
Здравната криза поражда сътресение в икономиката и в социалната система. Тя поставя на изпитание малкия и средния бизнес, работещи, които имат малки деца и възрастни родители, които разчитат на техните доходи, губят работа или са в неплатен отпуск. И тук българското правителство следва да предложи механизми за подпомагане на най-засегнатите от ограничителните мерки.
Знам колко е трудно – и това го дискутирахме до момента, защото ресурсите в държавата са ограничени, но в такава ситуация аз очаквам и правителството в спешен порядък да преоцени своите финансови и инвестиционни приоритети, да се търси активната помощ и съдействие на Европейския съюз, така че да могат да бъдат подпомогнати най-засегнатите, защото с мор от бедност не се спасява от този вирус.
Трябва всички да сме солидарни с тези, които най-силно ще понесат последствията на кризата, както го разбират вече и всички засегнати държави и предприемат мерки.
Именно в такава ситуация държавата трябва да помогне на най-слабите, а младите трябва да помогнат на старите. И това е надеждата да си върнем доверието в държавата и в бъдещето ни като общество.
Тази криза е възможност да излезем по-силни и единни като народ, който може да преодолява изпитанията, в който поколенията могат да си подават ръка, въпреки разривите и натрупаните през годините предразсъдъци и заблуди.
Ако преодолеем тази епидемия, ние ще намерим решението и към всички натрупани с годините проблеми, защото ключът към тях е в солидарността, в почтеността, в личната отговорност и уважението към човешкия живот, защото най-важно в момента е здравето, животът и благоденствието на хората.
Борбата днес е за всеки българин, затова моят призив е единство и солидарност. Вярвам, че заедно и обединени ще се справим.
