- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1106
- 5
По думите на Иво Христов, хората в България се страхуват. "Когато обикалях страната в рамките на кампанията преди изборите за Европейски парламент, навсякъде мутри стояха около входовете на залите, в които се провеждаха събитията, брояха тези, които влизат и излизат. Хората ми доверяваха как са притискани и рекетирани, но винаги на излизане, мимоходом, тихо, защото вече не смеят да говорят за това.
"Върнахме се в атмосферата от преди 1985 г. дори, защото между 1985 и 1989 г. българите говореха все по-свободно", смята евродепутатът.
Според него, преди въпроса за свободата на медиите, трябва да бъде зададен въпросът има ли медии, тъй като в повечето областни градове те са сведени до няколко и едва оцеляват.
"В зората на демокрацията имаше изобилие от вестници - възстановени заглавия от преди 9 септември; множаха се и телевизиите, и радиата. Сетне те постепенно започнаха да изчезват. Най-напред хората започнаха да се отвращават от политиката, бидейки често лъгани, и я загърбиха. Второ - капиталът взе да се концентрира в ръцете на различни олигарси и ставаше все по-трудно да получиш финансиране и да говориш свободно. Рекламата също е монополизирана - наивно е да се разчита на финансиране чрез реклама. Днес към това се добавят административният и политически натиск. В резултат - от медиите остана жалко подобие", каза още Иво Христов.
По думите му, на фона на световната тенденция - от хартия да се преминава към електронни носители, сайтовете са приравнили мненията на професионалния журналист и на обикновения медиен трол. "Така вече няма авторитети в медиите - това, което говори един академик, тежи толкова, колкото казаното от един глупак“, добави евродепутатът.
Според Иво Христов всичко това удавя истината, а ние се намираме в т.нар. "епоха на постистината". "Това е изключително страшно понятие, защото вещае велики катаклизми. „Нали казват, че светът ще загине, когато спрем да различаваме лъжа от истина? Ние вече спряхме."
Евродепутатът добави още, че в света на постистината аргументите не са съпоставими, авторитетите са изравнени; затова и медиите вече отстъпват мястото си на социалните мрежи, в които се води някакъв хаотичен дебат. "Този дебат е по-ското търг с наддаване на лъжи и хули, отколкото опит за изясняване на истината."
"Напоследък много се говори за дезинформацията. Ефектът при дезинформацията не е това, че някой ще ѝ повярва - тя лесно може да бъде разобличена. Но когато се трупат дезинформации, хората постепенно спират да вярват на когото и да било. Просто губят чувствителност и интерес към истината. На моралното ниво, до което сме се докарали, дори и някой да направи разкритие, то няма да предизвика резонанс. У нас разкрития има през два дни, но кой се интересува? Няма кой да пита премиера за къщата му в Барселона. Около него има гора от журналисти, които дори не задават такива въпроси. По случая има доказателства, има внесени документи в прокуратурата. Това не интересува нито гилдията, нито гражданите, които вече не очакват журналистиката да им подаде някакви отговори. Към това се добавят и липсващите институции - би трябвало да има прокуратура, която да се самосезира и т.н., но тя не го прави. Ние сме в едно заблатено общество, в което истината и да бълбука, не може да промени общия характер на тази субстанция. Това е блато."
Главният редактор на в. "Дума" и кандидат за кмет на Габрово от БСП Ивелин Николов потвърди думите на Христов.
"В Габрово не останаха обществени медии. Колкото и интересни събития да се случват в нашата община, нямаме кореспондентски пунктове на основните национални медии, като изключим БТА и националното радио. Това означава, че информацията, която получаваме, е или от социалните мрежи, където трудно може да се провери нейната достоверност, или като срещнем някого в града - от слухове и т.н. Като журналист винаги съм се притеснявал, че това, което стига до хората, може да не е вярно; че може да формира фалшиви нагласи. Журналистът има право да направи свой коментар. Не само има правото, но има задължението да има своя позиция. Но когато предоставя информация, тя трябва да е истинската и да има критерий коя информация е истинска", каза той.
"Сюжетът в БНР ясно показва, че в България проблемът със свободата на словото става все по-драматичен. Дори не е необходимо да се позоваваме на класацията за свобода на словото, в която драматично сме паднали надолу. Всеки, който се занимава с журналистика, вижда как теренът на свободната такава се стеснява все повече", включи се в дискусията и журналистът и депутат Александър Симов.
Според Милко Недялков в случая с БНР властта предложи елегантната схема на бухалка - който не слуша, който има различно мнение - властта му изпраща своите институции. Искането на Борисов и ГЕРБ в БНР да се вкара Сметната палата беше мотивирано така: "Там имате проблем със свободата на словото? Журналистка е свалена от ефир? Изпращаме ви Сметната палата." Така става и в живота - на хората, които имат различно мислене, им изпращат данъчните, Инспекцията по труда и т.н. Това вече беше изведено в ранг на държавна политика.
"Медиите не са за това, журналистите да тичат след Бойко Борисов и да отразяват какво е казал. Чрез тях обществото упражнява контрол върху институциите. У нас това не е така. И това не е проблем само на журналистите, а е проблем на гражданите", е мнението на Маргарита Стоянова.
