Ивайло Дичев: Управлението на ГЕРБ отприщи тъмни енергии

<strong>Проф. Дичев, твърдите, че от цялото богатство на човешките ценности утопизмът избира една, около която да построи своя свят. Сегашната власт в България се опитва да изгради собствения си облик и света, в който живеем (или поне такова е твърдението), около справедливостта. Същевременно все по-натрапчива става аналогията с антиутопичния Оруелов свят, в който всеки е подслушван, проследяван, контролиран и записван. В утопична или в антиутопична реалност живеем?</strong><br /><br />Парадоксът е в преобръщането на знаците &ndash; можеха ли да си представят през 1948 г., когато става ясно, че е започнала Студената война и когато Оруел пише романа си, че &bdquo;Биг Брадър&rdquo; ще стане марка на ТВ франчайз, където някакви хора весело ще дават воля на своя ексхибиционизъм? Вземете това, което става в мрежи като Фейсбук. Две столетия човекът се бори за независимост на частното си пространство, за това да не му се бъркат, да не го шпионират &ndash; и ето сега милиони хора качват онлайн, пред очите на всички, най-интимни страни от живота си. Нещо става с модерната епоха, нещо, което не съвсем добре разбираме. Да вземем нашия контекст. Преди година и нещо едни младежи демонстрираха по повод убийството на един студент, искайки между другото полицията да им монтира камери в залите и общежитията. Сега пък чуваме министри, които казват, че нямат нищо против да бъдат подслушвани!<br /><br />Не знам, вероятно няколкото десетилетия мир в развития свят подкопаха чувството за самосъхранение, никой (освен в бизнеса) не си дава сметка, че с личните му данни може да се злоупотреби, защото в масовия случай това не се случва &ndash; всичко е купон, всичко е на показ. Когато след време някой ви извади стари данни &ndash; както стана с една консулка в Чикаго, която се самопубликувала в еротични пози по мрежата &ndash; не е ясно какво да се прави, да я държим ли отговорна за това, което е правила, да решим ли, че сега вече е друга... Може би хората мислят, че вече няма важни, фатални неща &ndash; голяма работа, показала един задник и толкова. Е, ако пък става дума за някакво престъпление &ndash; ами да ги подслушват! Вероятно роля играе и това, че тази комуникационна вселена е нова, човек още не може да предвижда последствията с години напред. Не си даваш сметка например, че всяка покупка, която правиш с кредитната си карта се записва, може да бъде поставена в отношение към милиони други данни за теб и дори без да се нарушава законът, да позволи някой да те профилира, да предвижда поведението ти (това днес се казва data mining).<br /><br />Но по-удивителна е готовността, с която даваме информация за себе си, дори без да ни карат. Аз често говоря на подобни теми със студентите си. Те май просто не си представят, че светът след десет години може да е радикално различен и записаните днешни техни възгледи или действия могат да се обърнат срещу тях, както стана с много хора от моето поколение, чиито досиета от Държавна сигурност ги направиха подвластни на тъмни интереси. <br /><br /><strong>Как и кога според вас &bdquo;утопията&rdquo; Борисов ще се обърне с главата надолу и ще се превърне в &bdquo;антиутопия&rdquo;? </strong><br /><br />Утопията Борисов (Джордж Буш, Берлускони, Саркози, Путин...) се състои в това със сила да компенсираш разпадащата се модерна държавност, да си намериш врагове, войната с които да сплоти разбягващите се частни интереси. Във Франция и Америка тази хватка се провали с гръм и трясък; в Русия и за жалост у нас хората продължават да са фасцинирани от новата &bdquo;народна власт&rdquo;, която презира процедури и закони и върви право към целта,&nbsp; мачкайки по пътя си практически всички слоеве на интелигенцията &ndash; лекари, съдии, учени, културни дейци... <br /><br />В България &ndash; която е една крайно егалитарна, селска страна, управлявана много векове от чужди елити &ndash; ужасно мразят интелигенцията, това беше прекрасно разбрано от Живков, който се обръщаше по народному към простите хора, говореше като тях, защитаваше ги от паразитите интелигенти. Една идея за Цветанов &ndash; още по-голям резултат ще има опозоряване на зъболекари &ndash; тях със сигурност в никое общество не ги обичат, понеже много боли. <br /><br />И още нещо. Колкото по-голям е хаосът в едно общество, толкова по-остра е нуждата от силна ръка &ndash; знаем от историята, че Сталин се появява именно след чудовищния хаос, предизвикан от Октомврийската революция.<br /><br />Накрая, управлението на ГЕРБ отприщи тъмни енергии &ndash; всеки месец арести, разобличения, завист, омраза &ndash; всичко това, подплатено с расистките страсти, подклаждани от &bdquo;Атака&rdquo;. Омразата носи големи сладости, особено когато се чувстваш зле. Така че ресурсът далеч не е изчерпан: всеки нов скандал подхранва еротизма на г-н Борисов. Той ще си отиде едва тогава, когато омръзне на медиите &ndash; както става със сериалите, които се адаптират към желанията на публиката. <br /><br /><strong>Как ще коментирате езика, който използва властта в непубличните си разговори? Каква е разликата между &bdquo;подслушания&rdquo; и&nbsp; публичния говор на управляващите?</strong><br /><br />Това си е народният език на Живков &ndash; просто не вярвам на очите си, като чета протоколи от заседания на Министерския съвет! Има и един нов момент: жанрът на кандидатстудентските бисери беше заменен с жанра премиерски бисери. Любимият ми е: "Не е стихотворение да го забравиш, футбол е". Хората се плескат по челото и казват: това не може да бъде. Но дали това вреди на политик в новата българска медийна ситуация? Злополучният Божидар Димитров продаде сума книги и предавания благодарение на непрекъснатите си гафове, които историците надменно отказаха да оспорват, но които непрекъснато привличаха вниманието към скромната му персона &ndash; даже министър стана човекът. Скандалът те прави публичен персонаж, позволява да те запомнят. За кои наши политици са измисляни толкова вицове? Ами двама са: бай Тодор и бате Бойко.<br /><br /><strong>Преди време бяхте писали, че &bdquo;светът на Оруел е зад нас&rdquo;, че антиутопическата му прогноза не се сбъдна, че самото издаване на емблематичния му роман на български език &bdquo;ни дава увереност, че 1984-а е наистина отминала&rdquo;. Все още ли смятате така?<br /></strong><br />Това, което тогава писах, беше, че сме много по-застрашени от утопията на Хъксли, където хората са дебилизирани от щастието, което им се администрира по химичен път чрез &bdquo;сомата&rdquo;. Споменатият обрат в употребата на самото понятие &rdquo;Биг Брадър&rdquo; &ndash; от страшно, насилническо, свързано с болка и мизерия, към веселия шарен екран на телевизионното риалити шоу &ndash; подсказва тази тенденция. Наред с това днес все повече ме плаши възможността някаква криза извъднъж да ни върне във варианта &bdquo;Оруел&rdquo;. Не забравяйте, че по-голямата част от планетата изобщо не живее в демокрация. Но дори в златния милиард на човечеството, от който &ndash; макар с уговорки &ndash; вече сме част, демократичните ценности съвсем не изглеждат необратимо установени. Гета има не само в Судан, но и у нас; расиъм се надигна и във Франция, и в Швейцария; лидерът на демократичния свят, САЩ, създаде един вид концлагер в базата Гуантанамо; Естония изобрази на евроцента си карта с желани, но международно непризнати контури; а в Унгария, ротационен председател на ЕС, комбинацията от &bdquo;Фидес&rdquo; и неофашистката &bdquo;Йобик&rdquo; започнаха да осъществяват онова, за което ГЕРБ и &bdquo;Атака&rdquo; само говорят. Какво би станало при една извънредна ситуация, например &ndash; екологична катастрофа, мащабен терористичен акт? Много опасно е, когато в ръцете на властта са се съсредоточили все по-мощни оръжия за следене и контрол, защото все по-силно става изкушението те някой ден да се използват не просто за поставяне в зависимост на един или друг гражданин, а за подчиняване на цялото общество. <br /><br /><em>С проф. Ивайло Дичев разговаря Димитрина Чернева.</em>