Днес трябва да си спомним за несъстоялото се съединение на българския народ. Или по-точно за разделението му. За престъпната намеса на тогавашните велики сили в преначертаването на границите на Балканите... В Белград разчитат на помощта и подкрепата на България за членството на Сърбия в Европейския съюз. Има един малък проблем - тази подкрепа очевидно трябва да мине през погазването на всички ценности и принципи, върху които е построен Европейският съюз. Не че няма български политици, които не биха го направили. Проблемът е, че българският народ, въпреки любовта към сръбската скара и сръбската чалга, няма да им позволи това. Това се казва в коментар на председателя на Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград“ Иван Николов в Западните покрайнини, изпратен до агенция БГНЕС.

"Днес празнуваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 г. Събитието е осъществено със силата и волята на българския народ въпреки съпротивата на великите сили и на съседните държави. Само един месец по-късно, Сърбия обявява война на България именно, за да предотврати българското Съединение и да разшири държавата си върху български територии. На 5-7 ноември Българската армия прави истински подвиг на Сливница и преминава в контранастъпление.
Българската победа в тази кратка война, наричана още „победа на капитаните над генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Сама по себе си, победата в тази война е велико историческо събитие и си заслужава празнуването.
Днес трябва да си спомним за несъстоялото се съединение на българския народ. Или по-точно за разделението му. За престъпната намеса на тогавашните велики сили в преначертаването на границите на Балканите. Това преначертаване доведе до Първата и Втората световна война и превърна Балканите в трайна арена на бойни действия.
Дори и последната гражданска война в бивша Югославия е резултат от мирните договори в европейските столици. Договори, в които по правило бяха залагани предпоставките за следващите войни.
Днес в Босилеград и Цариброд, с малки изключения, никой няма да отбележи Съединението. Не само защото ние сме извън Съединението, а защото да честваш Съединението на територията на Р Сърбия, е все едно да честваш сръбското поражение на Сливница. Дежурните свръхсръбски патриоти това неизбежно ще го разкодират като атака на териториалната цялост и суверенитета на Р Сърбия. Дори и честването на 3 март на Освобождението от Турско робство в Белград се чете като честване на Санстефанска България, която била захванала сръбски територии!
Сръбските доктори на историческите науки все още се упражняват да прекрояват българската история, да оправдават завоюването на български територии и да замазват собствените си престъпления срещу поробения български народ на окупираните български територии.
На този фон изказванията на сръбските държавници и политици за членството на Сърбия в Европейския съюз звучат цинично и смешно. Безотговорни са и изказванията за „безусловната и безрезервната“ подкрепа за това членство от страна на България.
Безотговорно и престъпно е глухото мълчание от българска страна за арестуването на паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградския погром. Именно затова в Босилеград все още никой няма куража на 6 септември да отбележи Съединението, пише Иван Николов.