- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 52
- 0
"Огромното и разнообразно въоръжение, което използва въоръжената групировка, свидетелства как безотговорната търговия с оръжия подхранва жестокостите, извършвани в голям мащаб", твърди Патрик Уилкън, изследовател в "Амнести интернешънъл".
"Лошият регламент, съчетан с отсъствието на мониторинг над огромните потоци от оръжия в Ирак от няколко десетилетия насам, са били от голяма полза за "Ислямска държава" и други въоръжени групировки, които са имали безпрецедентен достъп до огнестрелна мощ", смята той.
Оръжията, произведени в чужбина, попаднали в ръцете на "Ислямска държава" при превземането на иракския град Мосул през юни 2014 г., са били използвани за завладяването на други територии и извършването на престъпления срещу цивилни, се казва в доклада на "Амнести интернешънъл".
Джихадистката организация е заграбила значителни количества оръжия при завладяването на бази на армията и полицията в иракските градове Фалуджа, Саклауия, Рамади и Тикрит, както и в Сирия.
Така операциите на правителствените сили за отвоюването на Рамади, главния град на иракската провинция Ал Анбар, били възпрепятствани от "повече от 100 военни бронирани коли, включително и танкове", които "Ислямска държава" си е присвоила, продължава "Амнести интернешънъл".
"Ислямска държава" използва оръжия и боеприпаси от най-малко 25 страни, голяма част от които от Русия, като автоматите "Калашников", твърди международната организация.
Джихадистите използват пушки Tabuk иракско производство, Bushmaster E2S американско производство, китойски CQ, германски G36 и белгийски FAL.
Оръжейните запаси на иракската армия са се увеличили значително по време на войната между Иран и Ирак (1980-1988 г.), която докладът описва като "важен момент в развитието на глобалния пазар на модерни оръжия".
Ирак е бил наводнен с оръжия и при нашествието през 2003 г. на коалицията, начело със САЩ, като притокът на оръжия продължил и по силата на споразуменията, подписани след американското изтегляне през 2011 г.
"Амнести интернешънъл" подчертава, че страните износителки на оръжия - в това число и петте постоянни членки на Съвета за сигурност - са осъзнавали ясно рисковете от трансфера на оръжия в Ирак, където корупцията е ендемична, а механизмите за контрол много слаби.
