
"Неговите убеждения, неговият път от езика до историята на идеите и особено за периода на Просвещението, ще продължават да ни вдъхновяват дълго време и ще бъдат повод за размисъл. Държа да се преклоня пред делото на големия френски есеист от български произход, роден в София през 1939 г., първенец на отражението на западния хуманизъм и европейската история. В моите очи Цветан Тодоров представляваше почтеността на човека в цялата му сложност. Ще запазя неговия остро критичен поглед към света и дълбоката му привързаност към връзката между хората. Изправени пред съвременните сътресения, засягащи нашите общества, много е ценно отново да погледнем задълбочените анализи на Цветан Тодоров, свързани с различността и паметта - две думи, толкова емоционални и достигащи право в сърцето , които се отнасят и за опасенията на ЮНЕСКО", казва Ирина Бокова.
Тя си спомня, че Цветан Тодоров е съосновател на поетично списание заедно с Жерар Женет, в което Тодоров беше и автор на въведението за фантастичната литература, теорията на литературния жанр, които и днес продължават да са авторитетни и меродавни със своето триединно разделение между свръхестественото, от една страна, фантастиката и прекрасното и странното.