- Автор: Гласове
- 05 Юли 2025
- 3433
- 16
Автор: Гарша Вазириян, tehrantimes.com
ЦРУ и „Мосад“ са заслепени: Пезешкиан подписа закона за прекратяване на сътрудничеството с МААЕ
С подписа си президентът на Иран Масуд Пезешкиан може би очерта контурите на скъсването на страната с институция, която все по-често се възприема не като пазител, а като геополитически саботьор – институция, чиито ръце, според ирански официални лица, са окървавени от смъртта на стотици иранци.
В сряда президентът на Иран официално обнародва закона „Задължение на правителството да преустанови сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)“ – законодателен трус, разтърсил стените на ядрената дипломация.
Това не е просто бюрократична пауза – това е декларация на Техеран, че МААЕ под ръководството на генералния директор Рафаел Гроси е захвърлила своята безпристрастност и се е превърнала в инструмент за събиране на разузнавателна информация и оказване на политически натиск, използван от САЩ и Израел срещу Иран.
Какво предвижда законът
Законът предписва незабавното „преустановяване на всякакво сътрудничество“ с МААЕ в рамките на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и свързаните с него споразумения за гаранции.
Тази стъпка е директен отговор на „нарушаването на националния суверенитет и териториалната цялост на Ислямска република Иран от страна на ционисткия режим и Съединените американски щати“ чрез нападенията срещу ирански мирни ядрени обекти – действия, които според Техеран застрашават „висшите национални интереси“ на страната.
Важно е да се отбележи, че спирането не представлява окончателно прекъсване на отношенията. Сътрудничеството остава замразено, докато не бъдат изпълнени две неотменими условия, посочени от председателя на парламентарната комисия по национална сигурност и външна политика Ебрахим Азизи:
Гаранции за сигурност: Висшият съвет за национална сигурност (ВСНС) на Иран трябва да потвърди възстановяването на пълна сигурност за ядрените съоръжения и учените, които ги обслужват – като щит срещу бъдещи атаки.
Реформа в МААЕ: Агенцията трябва да претърпи основна трансформация, да прекрати дискриминационната си практика и недвусмислено да признае неотменимите права на Иран по международното право, включително член IV от Устава на МААЕ, който гарантира правото на всяка държава-членка да развива мирна ядрена енергия.
Азизи подчерта сериозността на ситуацията в интервю във вторник:
„Как можем да сътрудничим с организация, която подготвя политически пристрастни доклади и пренебрегва законните права на Иран? Агенцията трябва да действа без дискриминация и в рамките на международното право. Докато това поведение не се промени, законът за прекратяване на сътрудничеството ще остане в сила.“
Законът допълнително предвижда, че „всяко действие или бездействие, водещо до нарушение на този закон, се счита за престъпление и подлежи на наказание.“
Кодифициран гняв на една нация
Процесът на приемане на закона отразява шокирана нация, преживяла предателство и наложена война.
След непредизвиканите бомбардировки на САЩ срещу ирански граждански ядрени обекти в Натанз, Фордо и Исфахан на 22 юни – самите те ескалация след като Израел започна война срещу Иран на 13 юни, насочена срещу командири, учени и цивилни – иранският парламент (Меджлис) реагира с вулканична спешност.
Законопроектът, внесен със „статут на двойна спешност“, бе директен отговор на атаките и на ролята на МААЕ в тяхното улесняване.
На 25 юни законопроектът бе подложен на гласуване в парламента и, отразявайки националния консенсус и гняв, беше приет с голямо, вероятно единодушно, мнозинство.
Законодателният процес напредна бързо – Консултативният съвет (Съветът на пазителите на конституцията) одобри закона още на следващия ден.
Това скоростно приемане подчертава дълбокото нарушено доверие, което Техеран изпитва към МААЕ. А подписът на президента Пезешкиан на 2 юли бе финалният и решителен печат върху този законодателен бастион.
Пропадането на МААЕ
Според Техеран МААЕ е претърпяла драматично морално и институционално крушение. Основното обвинение е рязко: Агенцията, особено под ръководството на Рафаел Гроси, се е превърнала в двойно действащ инструмент за шпионаж и политическа принуда, служещ на интересите на Вашингтон, Тел Авив, Лондон, Париж и Берлин. Това, според иранските власти, се проявява в няколко ключови действия:
I. Политизирани доклади като претекст
Докладът на Гроси от май за Иран, макар по-късно самият той да призна пред CNN, че „няма доказателства или индикации, че ядрената програма на Иран е насочена към разработване на оръжия“, е пълен с непроверени твърдения и двусмислици.
Иранският външен министър Абас Аракчи коментира:
„С тази злонамерена постъпка [Гроси] директно улесни приемането на политически мотивирана резолюция срещу Иран от Съвета на управителите на МААЕ, както и незаконните израелски и американски бомбардировки. В поразително предателство към задълженията си, той дори не осъди тези явни нарушения на гаранциите и на Устава на МААЕ.“
Тази резолюция от 12 юни, инициирана от Е3 (Обединеното кралство, Франция, Германия) и САЩ, се превърна в дипломатическо прикритие за агресията.
II. Улесняване на войната чрез действие и бездействие
Иран вижда директна връзка между доклада на Гроси, последвалата резолюция и военните атаки.
Израелските удари на 13 юни и бомбардировките на САЩ на 22 юни не са просто нарушения на международното право и Устава на ООН, а, според Техеран, физическото проявление на процес, улеснен от МААЕ.
Отказът на Гроси да осъди тези нападения върху обекти, обект на гаранции, представлява мълчаливо одобрение, което го прави съучастник, според иранските официални лица.
Говорителят на МВнР Есмаил Бакаеи изрази ясно възмущението: „Очаквахме поне МААЕ, генералният директор и Съветът на управителите да осъдят безусловно нападенията върху нашите мирни ядрени обекти. Това не се случи. Все още очакваме тази реакция. Това е тяхна отговорност.“
В тази връзка се вписва и официалното писмо на ръководителя на Организацията за атомна енергия на Иран (AEOI) Мохамад Еслами, осъждащо действията на Гроси.
III. Достъп след атаките – шпионаж под прикритието на гаранции?
Иран възприема исканията на Гроси за незабавен достъп до бомбардираните обекти като дълбоко съмнителни и тревожни.
Формално заявени като проверки за гаранции, тези искания се тълкуват от Техеран като опит за събиране на разузнавателна информация в полза на агресорите.
На фона на проваленото поведение на Гроси в миналото, целите изглеждат зловещо ясни:
Оценка на щетите в полза на агресорите: Осигуряване на САЩ и Израел с детайлна оценка на ефективността на ударите им – информация, която в момента им липсва.
Търсене на уран: Установяване местоположението на обогатения уран, преместен от Иран преди атаките – ключов приоритет за западното разузнаване, решено да спре иранската гражданска ядрена програма.
Разузнаване за бъдещи удари: Събиране на подробни данни за възстановената иранска програма – уязвимости, нови локации, отбранителни мерки – за бъдещо военно планиране.
От гледна точка на Иран, да се позволи достъп на същата организация, която според него е съдействала за бомбардировките, означава да се поканят шпионите обратно, за да планират следващата атака срещу жизненоважна гражданска инфраструктура.
Източник: tehrantimes.com
