Данните на Агенцията за човешките права на Европейския съюз показват, че в Европа 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си. Информацията за насилието над жени в България е не по-малко стряскаща – според проучване на „Алфа Рисърч“, всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Българските неправителствени организации, които се занимават със защита на жени жертви на домашно насилие, предоставят още по-драстични данни - според национално представително изследване на фондация “Партньори България”, една от всеки 3 жени в България е подложена на насилие. Някои от тези случаи приключват със сериозни физически наранявания и дори със смърт. Според данни от съдебната статистика 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на жертвата. Насилието, основано на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничаване на свободата, изолиране на жертвата, следене и преследване на жертвата, финансов натиск, унищожаване на имущество, заплахи и физическо насилие към близки.
Можем ли да замълчим при тези тревожни факти? Убедена съм, че не! Като застъпник за правата на българските граждани заявявам, че насилието не може и не трябва да бъде толерирано. Затова настоявам, че конвенция, която осигурява защита срещу домашното насилие и насилието, основано на пола, трябва да бъде в сила и за България", заявява националният омбудсман.
Според Манолова Истанбулската конвенция е важен инструмент на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие. Тя задава европейски стандарт, подкрепян от държавите-членки на ЕС и от самия ЕС, който я подписа на 13 юни 2017 г. От 28 държави-членки на ЕС всички са подписали Истанбулската конвенция, а 17 са я ратифицирали. От всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, Конвенцията не е подписана единствено от три държави – Русия, Армения и Азърбайджан.
Подкрепата към нея от страна на европейските държави е обяснима, защото тя осигурява завършена правна рамка и цялостна политика с конкретни мерки за превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците, смята Манолова.
"Затова кампанията срещу Истанбулската конвенция, която се развива в момента, е трудно обяснима – дали тези, които се обявяват против Конвенцията толерират домашното насилие? Да разбираме ли, че тези, които са против ратифицирането на Истанбулската конвенция, са съгласни жени и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги санкции за насилниците или да не се изграждат кризисни центрове в подкрепа на жертвите?", пита омбудсманът.
Според Манолова сърцевината на Конвенцията е криминализирането на редица актове, свързани с домашно насилие и насилие, основано на пола, мерки за защита от насилие, осигуряване на консулска и друга защита и подкрепа за българските граждани, жертви на насилие зад граница, предоставяне на специализирани услуги за подкрепа на жени, жертви на насилие и техните деца.
"Това са мерки, които са необходими и важни, за да бъде осигурена защита на жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола и не мога да се съглася, че те са прекомерни или неприемливи", заявява Манолова.
Според нея негативната кампания срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция е станала възможна заради липсата на предварителен обществен дебат, както и заради липсата на дебат относно необходимите промени в националното законодателство.
В становище до Министерството на правосъдието подкрепих внасянето на Истанбулската конвенция, но само след направени промени в националното законодателство и продължавам да отстоявам тази позиция, заявява Манолова.
Подкрепата си за документа вече заяви и вицепрезидентът Илияна Йотова.