- Автор: БТА
- 13 Окт 2024
- 1902
- 31
Мореплавателят от петнайсти век Христофор Колумб е бил сефарадски евреин от Западна Европа, съобщиха испански учени, които са използвали анализ на ДНК, за да разгадаят вековната мистерия, съобщи Ройтерс.
Няколко страни спореха за произхода и гроба на изследователя, ръководил финансирани от Испания експедиции след 1490 г., открили пътя за европейското завладяване на Америка.
Много историци оспорваха традиционната теория, че Колумб (на испански – Кристобал Колон) е от Генуа, Италия. Според някои теории той е испански евреин, грък, баск, португалец или британец.
За да разрешат загадката, испански учени са провели 22-годишно изследване под ръководството на криминалиста Мигел Лоренте. Те са направили анализ на малки проби от останки, погребани в катедралата на Севиля, където според местните власти е положен Колумб.
Пробите са сравнени с такива от известни роднини и наследници на мореплавателя и резултатът беше обявен в документалния филм "ДНК на Колумб: истинският произход", излъчен вчера от испанската обществена телевизия TVE и цитиран от БТА.
"Разполагаме с ДНК на Колумб, много частична, но достатъчна. Имаме ДНК и от Ернандо Колон, негов син", каза Лоренте във филма. "И в Y хромозомата, и в митохондриалната ДНК на Ернандо има следи, характеризиращи еврейски произход".
Близо 300 000 евреи са живели в Испания преди католическите монарси Изабела и Фердинанд да заповядат евреите и мюсюлманите да приемат католицизма или да напуснат страната. Много от тях напускат и се разселват по света.
След като са анализирани 25 възможни места, Лоренте казва, че единствено може да се каже, че Колумб е роден някъде в Западна Европа.
Изследването върху националността на Колумб е било усложнено от множество фактори, включително и от голямото количество данни. Но резултатът е почти абсолютно достоверен, каза Лоренте.
Колумб умира във Валядолид, Испания, през 1506 г., но желанието му е да бъде положен на о. Испаньола, който днес е поделен между Доминиканската република и Хаити. Останките му са преместени там през 1542 г., след това – в Куба, през 1795 г. и после, както отдавна се смята, в Севиля, Испания, през 1898 г.
