.jpg)
На фона на общото икономическо развитие на икономиката в страната и на сътресенията от 2014 година съм оптимист, че бюджетът за 2016 година дава достатъчно възможности да изпълнява основните си функции в социалната сфера, на инвестиции в човешки капитал и в сферата на отбрана и сигурност.
Това каза пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов след извънредното заседание на кабинета, на което бяха приети проектобюджетите на държавата, на ДОО и на Здравната каса. Проектите ще бъдат внесени до края на деня в НС, предаде БТА.
Трябва да се стремим да намаляваме бюджетния дефицит, така че да се намали дълговото бреме върху бъдещите поколения, каза Горанов.
Няма пълно щастие във всеки един бюджет, но смятам, че постигнатото е най-малкото общо кратно между всички потребности, за да може държавата да изпълнява основните си функции, посочи той.
Има достатъчно пари, за да посрещнем бежанския поток, каза Горанов, като уточни, че за това са предвидени десетки милиони левове.
Предвижда се държавата да емитира до 5,3 млрд. лева дълг, но този лимит едва ли ще бъде постигнат, добави той. Държавата отпуска повече пари за съдебната система, като се надява през следваща година там да има реформи.
Ще има допълнително средства за ремонта на двигателите на българските "МиГ-29", както и за старт на програма за покупка на нов многоцелеви изтребител. По думите на Горанов държавата може да преговаря за покупка на осем изтребителя.
Ще се отпуснат пари и по програма за покупка на многоцелеви плавателни съдове, вероятно фрегати, каза Горанов.
Министърът посочи, че не е съгласен държавата да става гарант на заем, който Българският енергиен холдинг иска да тегли. Докато енергетиката трупа загуби, не съм склонен да заложа данъците на гражданите срещу неблагополучията там, добави Горанов.
Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.
Законопроектът е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка за 2016 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителните услуги в страната, съобщи пресслужбата на кабинета.
Предвидени са общо приходи и трансфери в размер на 3 204 749 хил. лв. Разходите и трансферите са общо 3 204 749 хил. лв. Законопроектът е предвиден с балансирано бюджетно салдо.
Приети са и промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с планирането и контрола на изразходването на бюджетните средства на НЗОК. Основната цел на промените е да се гарантират по-ефективни механизми за спазване на бюджетната рамка на средствата, предвидени в Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.
Предложенията са в следните основни насоки:
- Промени, свързани с оптимизиране на контролната дейност на НЗОК по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ и разширяване на правомощията на контролните органи;
- Създаване на ред за промяна на цените на медицинската помощ при констатирано отклонение на текущото изпълнение на разходите за здравноосигурителни плащания спрямо определеното от Надзорния съвет на НЗОК месечно разпределение на параметрите, утвърдени със закона за бюджета на НЗОК. В този случай Надзорният съвет на НЗОК одобрява промяната на цените по предложение на управителя на НЗОК след становище на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и възлага на управителя на НЗОК да внесе чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет на предложените нови цени. С този ред се гарантира спазването на бюджетната дисциплина от страна на НЗОК и на изпълнителите на медицинска помощ;
- Въвеждане на минимален размер на санкции при неизпълнение на НРД и отпадане на забраната за договаряне на максимален брой извършвани дейности и ограничения в обема и разпределение на квоти за изпълнителите.
Националните рамкови договори да влизат в сила от 1 април на съответната година, вместо от 1 януари, тъй като за ефективността на преговорния процес са необходими ясни финансови параметри от закона за бюджета на НЗОК за съответната година, които обикновено стават ясни през декември и технологичното време не е достатъчно за провеждане на детайлни преговори. Разширява се кръгът от хипотези за даване на възможност на Надзорния съвет на НЗОК да определя изискванията, които се регламентират в НРД, в случай че не се приеме нов НРД, а именно - при промени в действащото законодателство, налагащи изменения и допълнения в НРД.