- Автор: Гласове
- 10 Sep 2026
- 1448
- 0
Германският външен министър Йохан Вадефул поиска Киев да възлага повече поръчки на германската оръжейна индустрия срещу огромната финансова и военна помощ, която получава от Берлин. „Ние също трябва да имаме нещо от това“, заяви министърът и съобщи, че лично е поставил въпроса пред Володимир Зеленски. Недоволството в Берлин се засили, след като Украйна започна да насочва все повече чуждестранни средства към собственото си военно производство, докато Франция и Швеция получиха големи поръчки за изтребители „Рафал“ и „Грипен“. Вадефул предложи също Германия да предоставя на Киев данни за живеещите в страната украински мъже във военна възраст, за да могат украинските власти да ги призовават да се върнат – но „без принуда“. Вадефул заяви още, че Русия и Украйна трябва сами да постигнат компромис, посочи примирието в Черно море като възможна първа стъпка и изрази готовност Германия да разговаря с Москва за прекратяване на войната.
Германският външен министър Йохан Вадефул отправи директно послание към украинския президент Володимир Зеленски: след като Германия предоставя огромна част от финансовата и военната помощ за Киев, германската отбранителна промишленост трябва да получава повече поръчки.
„Вече сме най-големият поддръжник на Украйна като цяло по отношение на финансовата и военната подкрепа. И естествено германската отбранителна промишленост трябва да извлече полза от това“, заяви Вадефул в подкаста „Ronzheimer“ на заместник главния редактор на „Билд“ Паул Ронцхаймер.
Министърът каза, че лично е поставил въпроса пред Зеленски при последното си посещение в Киев в края на август.
„Казах това и на украинския президент Зеленски: Ние сме на ваша страна, подкрепяме ви. Но трябва да обясня това и на германските данъкоплатци. Минимумът е при всички поръчки да участва и германската отбранителна промишленост“, заяви Вадефул.
Той не скри недоволството на Берлин от сегашния обем на украинските поръчки:
„В момента не сме съвсем удовлетворени от поръчките, направени в Германия. Затова помолихме украинското правителство да преразгледа това и да се погрижи положението да се подобри.“
„Напълно легитимно е да заявим собствените си интереси и да кажем: Ние също трябва да имаме нещо от това“, добави германският външен министър.
Над 100 млрд. евро, част от които са предвидени за следващите години
По официални данни на германското правителство двустранната гражданска и военна помощ за Украйна надхвърля общо 100 млрд. евро.
От началото на войната Берлин е предоставил над 43,3 млрд. евро двустранна гражданска помощ. Военната помощ възлиза на около 57,6 млрд. евро, но в тази сума влизат както вече извършени доставки, така и средства и въоръжение, предвидени за следващите години.
Тези числа не включват целия германски принос към помощта, предоставяна чрез бюджета на ЕС, международните финансови институции и други многостранни механизми.
С размера на германската подкрепа Вадефул обоснова искането германски компании да участват по-активно в договорите за оръжие, боеприпаси, противовъздушни системи, разузнавателна техника и дронове.
Според „Шпигел“ недоволство има не само във външното министерство, но и в германското Министерство на отбраната и канцлерството. Причината е, че Киев все по-често иска предоставяните отвън средства да бъдат използвани за поръчки към бързоразвиващата се украинска военна индустрия.
„От времето на бившия министър на отбраната Федоров се наблюдава тенденция Киев да иска да финансира с наши пари почти само системи собствено производство“, казва пред „Шпигел“ източник, запознат с разговорите.
Тенденцията е стигнала дотам, че дори дронове, разработвани съвместно от германски и украински компании, вече не присъстват в някои от списъците с исканото от Киев въоръжение.
Германският посланик за Украйна Борис Руге е поставил въпроса и на закрито заседание по време на конференцията на германските посланици. По думите му в началото на войната оръжейните доставки са се движели еднопосочно към Украйна, докато сега Киев използва западни средства, за да развива собствено производство и впоследствие да предлага системите си на международния пазар.
Европейският заем финансира френските и шведските изтребители
Недоволството в Берлин се засили и след големите договори, сключени от Украйна с Франция и Швеция.
Киев поръча от Франция първите 16 изтребителя „Рафал“ от планиран бъдещ флот от 100 самолета. Финансирането трябва да бъде поискано по европейската заемна програма за Украйна за 2026–2027 г., както и от други източници.
Украйна поръча също новото поколение френско-италиански системи за противовъздушна отбрана SAMP/T. Париж и Рим разрешиха производството в Украйна на ракети Aster, а Франция – и на управляеми авиационни бомби AASM и крилати ракети SCALP. Първите „Рафал“ трябва да бъдат готови за използване от Украйна през 2028–2029 г.
Швеция, от своя страна, ще дари 16 употребявани изтребителя Gripen C/D, чиито доставки се очаква да започнат през 2027 г.
Отделно от това шведската държавна Агенция за отбранително оборудване сключи със Saab договор за 16 нови Gripen E, предназначени за Украйна. Сделката е за около 24,6 млрд. шведски крони, или 2,54 млрд. долара, а доставките са планирани за 2029–2030 г. Средствата идват от европейския заем за Украйна.
Заемът от 90 млрд. евро се финансира чрез общо заемане на средства от ЕС на капиталовите пазари, обезпечено от европейския бюджет. От сумата 28,3 млрд. евро са предвидени през 2026 г. за украинските отбранителни способности.
Междувременно на 8 септември германският министър на отбраната Борис Писториус съобщи, че Украйна ще поръча няколко хиляди допълнителни ракети IRIS-T от германската индустрия. Те също ще бъдат платени със средства от европейския заем.
Германия ще предостави отделно от собствените си запаси ракети PAC-2 за системите Patriot и по-голям брой авиационни ракети AIM-9.
„Райнметал“ подкрепи искането на Вадефул
Позицията на Вадефул получи подкрепа от германската оръжейна индустрия.
„Министърът е прав: ако Германия оказва финансова подкрепа на Украйна, тези пари на данъкоплатците трябва да се използват преди всичко за закупуване на германски и европейски системи“, заяви пред „Шпигел“ президентът на Федералната асоциация на германската отбранителна промишленост и ръководител на „Райнметал“ Армин Папергер.
По думите му това се отнася преди всичко за артилерийските боеприпаси, противовъздушната отбрана и спътниковото разузнаване.
„Така пряко укрепваме отбранителната способност на Украйна и едновременно разширяваме промишлените мощности в Германия. Те са спешно необходими за собствената ни сигурност и за отбраната на Европа“, каза Папергер.
Вадефул: Русия и Украйна трябва да намерят компромис
Наред с искането си за повече германски оръжейни поръчки Вадефул се обяви и за продължаване на преговорите за прекратяване на войната.
„В крайна сметка двете страни трябва да намерят компромис. Ние не можем да решаваме какво ще се случи с Украйна и къде те ще постигнат съгласие. Русия и Украйна трябва да се разберат, а ние можем само да съпровождаме този процес“, заяви германският външен министър.
Според него първата възможна стъпка е прекратяване на огъня в Черно море, което да позволи сигурния износ на украинско зърно. След това примирието може да обхване и енергийната инфраструктура.
Вадефул заяви, че Германия трябва да продължи подкрепата си за Украйна, но едновременно с това да бъде готова за „разумни разговори“ с Москва. Берлин би разговарял пряко и с Владимир Путин, ако руската страна покаже готовност да обсъжда прекратяването на войната.
„В момента нямаме особено тесен обмен, това е вярно. Но някога и това със сигурност ще се промени“, каза Вадефул.
Вадефул защити мерките на Берлин срещу Москва
В интервюто Вадефул коментира и обвинението на германските власти, че Русия стои зад опита за нападение с дрон срещу летище Лайпциг/Хале през август. Москва отрича да е замесена.
След случая Германия нареди да бъдат закрити руското генерално консулство в Бон и Руският дом в Берлин. Руският външен министър Сергей Лавров определи обвиненията и последвалите мерки като „начало на истинска война“.
„Трябваше да реагираме. Той знае това, ясно е на всички“, заяви Вадефул в отговор на Лавров.
Вадефул предложи Германия да предоставя данни за украинските мъже
В същото интервю Вадефул подкрепи искането украинските мъже във военна възраст, които живеят в Германия, да се върнат в родината си.
Министърът предложи германските власти да предоставят на Киев данни за украинските граждани, които са регистрирани в страната, получават социални помощи или имат разрешение за пребиваване. Така украинските власти биха могли да се свързват директно с тях и да ги призовават да се върнат.
„Ние знаем точно кой живее тук, кой например получава социални помощи, кой е регистриран и кой има статут за пребиваване“, каза Вадефул.
Той уточни, че връщането трябва да бъде доброволно:
„Какви изводи ще си направят тези хора, е тяхна работа. Без принуда. Не смятам, че можем или трябва да ги принуждаваме.“
Към 30 май 2026 г. в Германия са пребивавали 355 745 украински мъже на възраст между 18 и 63 години, пристигнали след началото на войната, показват данни на Федералната служба за миграция и бежанците.
Източници: „Шпигел“, „Билд“/„Ronzheimer“, Ройтерс, ZDF
