Германия ще помогне на България във важните реформи

Коментари

• Соросоид и социал-демократ...

  10 Март 2015 18:06ч.

  ...какъв фарс...

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

  11 Март 2015 0:04ч.

  Корпоративен данък в Полша 19%, и подоходен данък до 32%, а обща данъчна тежест е 34,9% от БВП, и държавни разходи 43,3% от БВП. България данъчна тежест 33,3% от БВП, и държавни разходи 37,3% от БВП, при плосък данък 10%, и ред други данъци, осигуровки и акцизи - вземащи ги и от без това ниската заплата на българина. Значи тук данъците и бюджетът се правят от бедните. Държавните разходи на Естония е 39,9% от БВП, данъчната им тежест е 32,3% от БВП, при плосък данък 21% с необлагаем минимум. 28 660 евро е БВП на зает естонец. На грък зает е 50 640 евро. Но на българин зает е 28 000 лева БВП. 97 500 злоти е БВП на зает работник от Полша. В Естония минималната заплата е 355 евро, което е 6,727 пъти от БВП на зает там. В България минималната заплата е 340 лева, което е 6,862 пъти от БВП на зает тук. Но тук няма необлагаем минимум, а в Естония има. Полската минимална заплата е 1 800 злоти, което е 4,513 пъти от БВП на зает поляк. Ако разделим българският БВП на зает на 4,513 пъти, се получава 517 лева - минимална заплата по полски закон. БВП на зает германец е 64 000 евро, а минималната им заплата е 8,5 евро на час, годишно се работи 2000 часа, значи минималната им заплата е 3,764 пъти по-малко от БВП на зает германец Значи по немски закон, минималната заплата тук трябва да е 3,7 лева на час, годишно 7 438 лева, месечно 619 лева.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

  11 Март 2015 0:06ч.

  Василий Леонтиев (на руски: Василий Васильевич Леонтьев; 5 август 1905 - 5 февруари 1999г. е един от най-бележитите американски икономисти (от руски произход). Печели Нобелова награда за икономика през 1973 г. за развитието на метода „разходи - готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми. Органическата връзка и приемственост между Марксовата теория за капиталистическото възпроизводство и за кризите от една страна, и съвременните буржоазни теории за икономическия цикъл, от друга, е ясно посочена от В. Леонтиев /ЛНН/ който пише: \\\"Днешният анализ на икономическите цикли безусловно е задължен на Марксовото икономическо учение. Едва ли би представлявало преувеличение твърдението че трите тома на \\\"Капиталът\\\" са помогнали повече от всеки друг отделен труд, за да се изведе този проблем на челно място в икономическата дискусия\\\". Съшият автор отбелязва по друг повод, \\\"че към края на своя живот Маркс в действителност е бил предшественик на математическия подход при анализа на икономическия цикъл\\\". . Далновидните буржоазни икономисти като Д. К. Голбрайт виждат, че буржоазната икономическа мисъл по необходимост изпада в апологетика и поради това не е в състояние да се докосне до обективната същностна истина за икономическите процеси и явления. \\\"Повече от един век политическата икономия - пише той - е била - не без основание - обвинявана за това, че е използвана не като наука, а като средство за оправдаване на убежденията... По този начин икономическата наука //буржоазната б.м./ е изпълнявала една социална функция /да защитава капитализма/. Тя не е била наука, а полезна система за обосноваване на убежденията, отстоявайки ги с приноса на науката\\\". Дълго време апологетите на капитализма се опитваха да задушат истината на Марксовата икономическа теория чрез \\\"заговора на мълчанието, но след като претърпяха провал, те започнаха масирана фронтална атака срещу нея. Някои буржоазни икономисти като Йоген фон БЬОМ-БАВЕРК самонадеяно помислиха, че са сразили и разгромили Маркс чрез формулираното \\\"противоречие между първия и третия том на \\\"Капиталът\\\". Този виден представител на австрийския \\\"неокласицизъм\\\" писа навремето :\\\"Марксовият трети том противоречи на първия. Теорията за средната норма на печалба и за производствената цена не може да бъде примирена с теорията за стойността. Аз нямам никакво основание за съмнение. Ето защо Марксовата система има минало и настояще, но никакво трайно бъдеще\\\". Историята обаче опроверга Бьом-Баверк, а субективно-психологичната му теория се дискредитира от практиката.Затова шведът Георг Касел отхвърли постановката му за пределната полезност с аргумента, че непосредственото или дори косвеното измерване на индивидуалните ценностни преценки на полезността, дори в предложения от В. Парето \\\"спасителен\\\" вариант е нереалистично. Много от реалистично мислещите буржоазни теоретици бяха принудени да признаят, че Марксовото учение, премълчавано и отхвърляно в продължение на няколко десетилетия е изключително жизнеспособно, актуално и история на икономическата мисъл ще бъде документирано с цитати и изказвания на голям брой видни буржоазни икономисти, от които 10 са лауреати на Нобелова награда за икономически науки /л.Н.Н./ Още през 60-те години Видната представителка на лявото кейнсианство проф. Джоан Робинсон писа: \\\"Повечето от моите университетски колеги в Англия, считаха, че изучаването на Маркс е губене на време, а в САЩ това се смяташе за недостойно занимание.Пренебрежението, с което академиците се отнасяха към Маркс, днес се стопява обаче все повече и повече. Продължавайки в същия дух М. Боуман подчертава, че \\\"Маркс е допринесъл повече за съвременната икономическа мисъл, отколкото обикновено се признава\\\". А Голбрайт добавя, че \\\"Никой не може да твърди, че светът би бил същият, ако не бе живял Маркс\\\"... който мнозина биха окачествили като най-оригиналния и най-богат на идеи икономист\\\". Възниква въпроса: от какво се диктува промененото отношение към Марксовото научно-теоретично наследство от нарастващ брой видни буржоазни икономисти? Според нас причината за това е , че животът потвърди в основни линии Марксовото икономическо учение. Това важи, на първо място за най-много оспорваните негови теории за стойността, принадената стойност и за печалбата. Разбира се, голяма част от буржоазните икономисти продължават да отричат валидността изследвания на тези фундаментални постижения на К.Маркс, като отхвърлят съществуването на категорията СТОЙНОСТ и изграждат своите теории за цените и за печалбата откъснато от тяхната вътрешна същност. Заедно с това мнозина буржоазни икономисти правят реалистични преоценки на посочените Марксови теории. Например, А.Дени, който изхожда от редица икономически причини изследнания подчертава, че предложеното от Маркс и оспореното от Бьом-Баверк решение за превръщането на стойностите на стоките в производствени цени\\\"можа най-после да бъде доказано благодарение на съвременните методи за икономически анализ. По този начин следователно е напълно потвърдена тезата, която е в центъра на Марксовия анализ и според която конкуренцията преразпределя между капиталистите една част от създаваната от труда стойност и принадена стойност\\\" Подобни възгледи отстоява и Л.Иохансон, който пише: \\\"За стоки, които могат да се произвеждат във всякакви количества /т.е. стоки, които са били в центъра на вниманието на Марксовата теория за стойността е много лесно да се демонстрира, че в рамките на цялостния модел на цените се определят от трудовата теория за стойността\\\". А на свой ред А.Медио обобщава, че \\\"Марксовата теория за стойността представлява научно обяснение на капиталистическото общество\\\", докато Р.Мек допълва че тя е \\\"...пътепоказател, който трябва да бъде следван, за да се намери изход от пустинята на теоретичната безизходица...\\\" Много буржоазни автори търсят изход от тази безизходица на икономическата мисъл на Запад от прагматични съображения, понеже все още те не са създали убедителна теория за печалбата и за това не са дали задоволително обяснение за този централен лост на всяка икономическа дейност при капитализма. Като отчита този факт, А.Медио пише, че \\\"Марксовата теория за принадената стойност е забележителна, защото тя изяснява същността на печалбата при капитализма много по-добре от всяка друга теория преди и след нея\\\". Поради това А.Дени продължава \\\"Ето защо, не би било възможно да се защитава повече противоположната постановка, съгласно която печалбата произхожда не от труда, а от друг особен източник на стойността. Според признанието на Р.Хейлбронър това означава, че \\\"принудителният труд, наемното робство съгласно Марксовата терминология, продължава да бъде основна икономическа реалност в системата на капитализма\\\". До сравнително неотдавна критиците на Маркс единодушно отхвърляха закона за тенденцията на средната норма на печалба към понижение. Но сега техният фронт се разцепи и трима иконометрици като М. Моришима, Ф.Ситьн и Н.Ойкошио с математически модели потвърдиха правилността на Марксовата постановка за този закон. Историческата веригикация на Марксовата теория за акумулацията, концентрацията и централизацията на капитала е втората важна причина да се признае Маркс, а също и важната му теоретична заслуга да обоснове промишлената резервна армия на труда като неизбежен продукт от натрупването на капитала. Тази армия от безработни е предпоставка за нормалното протичане на капиталистическия възпроизводствен процес. \\\"Този процес, признава, Е.Домар, е бил многократно разискван в икономическата литература, но най-значителният принос принадлежи на Маркс\\\". Не могат да се отричат и заслугите на Маркс в разкриването на по-далечните последици от акумулацията на капитала. Затова И. Стендъл отбелязва: \\\"Откакто Маркс написа \\\"Капиталът\\\"неговата теория за концентрацията на капитала беше напълно потвърдена\\\". А.Р. Хейлбронър доуточнява, че \\\"Това явление се намираше в зародишен стадий по времето на Маркс, но измени капитализма на свободната конкуренция от 60-те години на 19 Век в \\\"монополистичен капитализъм\\\"до наши дни. Д.К.Голбрайт на свой ред пише: \\\"Маркс предвиди тенденцията към преминаване на контрола върху капиталовите ресурси във все по-малко ръце\\\". Продължавайки своята мисъл той изтъква: \\\"Като приемат, че силата естествено принадлежи на капитала, ВСИЧКИ !!! икономисти са Марксисти\\\" Трета огромна теоретична заслуга на Маркс според буржоазните икономисти се отнася до гениалното Марксово прозрение за първостепенната роля на техническия прогрес в механизма на капиталистическото възпроизводство. С това Маркс изпревари буржоазната икономическа мисъл с повече от един век, поради което и обяснява промененото отношение на видните представители на тази мисъл към неговото творчество. \\\"Маркс беше първият икономист - подчертава А. Хеертие - който установи и предвиди значението на техническите промени за икономическото развитие на нациите\\\". Кейнс е успял защото е намалил капитализма, спесовността, и банковото кредитиране, чрез контрол на ликвидните пари в банките, чрез големи данъци които карат да се инвестира а не да се спестява, а капитализма го намаля като се въвежда минимална заплата - която кара 70% от добавената стойност да отива за заплати. Неолибералите за нов консерватизъм, казват - че заплатите на работниците отиват за тоалетната, а работодателите инвестирали и отваряли работни места. И техният човек Симеон Дянков - ни обеща да спечелим от кризата. Но логиката е че при криза външният пазар се свива, а дясната - експлоататорска икономика разчитаща на ниски заплати и данъци - но и на външният пазар - понеже те убиват вътрешният пазар чрез ниските заплати, ТА ЛОГИКАТА Е - ТАКАВА ИКОНОМИКА ДА СЕ СВИЕ ИЗВЕДНЪЖ, А ДА ОЦЕЛЕЕ ТАЗИ РАЗЧИТАЩА И ПОДОБРЯВАЩА ВЪТРЕШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ. И Дянков сгреши. Неолибералната икономика плава само ако има световен кредитен бум - предизвикан от нова голяма ликвидност от ФЕД.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

  11 Март 2015 0:07ч.

  Корпоративен данък в Полша 19%, и подоходен данък до 32%, а обща данъчна тежест е 34,9% от БВП, и държавни разходи 43,3% от БВП. България данъчна тежест 33,3% от БВП, и държавни разходи 37,3% от БВП, при плосък данък 10%, и ред други данъци, осигуровки и акцизи - вземащи ги и от без това ниската заплата на българина. Значи тук данъците и бюджетът се правят от бедните. Държавните разходи на Естония е 39,9% от БВП, данъчната им тежест е 32,3% от БВП, при плосък данък 21% с необлагаем минимум. 28 660 евро е БВП на зает естонец. На грък зает е 50 640 евро. Но на българин зает е 28 000 лева БВП. 97 500 злоти е БВП на зает работник от Полша. В Естония минималната заплата е 355 евро, което е 6,727 пъти от БВП на зает там. В България минималната заплата е 340 лева, което е 6,862 пъти от БВП на зает тук. Но тук няма необлагаем минимум, а в Естония има. Полската минимална заплата е 1 800 злоти, което е 4,513 пъти от БВП на зает поляк. Ако разделим българският БВП на зает на 4,513 пъти, се получава 517 лева - минимална заплата по полски закон. БВП на зает германец е 64 000 евро, а минималната им заплата е 8,5 евро на час, годишно се работи 2000 часа, значи минималната им заплата е 3,764 пъти по-малко от БВП на зает германец Значи по немски закон, минималната заплата тук трябва да е 3,7 лева на час, годишно 7 438 лева, месечно 619 лева.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи