- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 3072
- 13
„Макар при извънредни обстоятелства, правителството предлага промени в бюджета на Република България при нулифицирана бюджетна прогноза – по обясними причини тя вече не е факт. Не е факт, че ще се увеличи БВП до 127 млрд. лв. Вече не е актуално, че бюджетното ни салдо ще бъде нулево. Вече не е възможно безработицата да бъде 4%, както е заложено, при никакъв сценарий за 2020 г. Вече не е възможно средната работна заплата да е около 1400 лв. тази година и 1500 лв. догодина. Вече не е възможно, обърната е тенденцията, да се намалява държавният дълг – с предложената актуализация той би могъл още тази година да се повиши с 8,3%“. Това заяви проф. Румен Гечев, депутат от ПГ „БСП за България“, в парламентарната Бюджетна комисия.
Той добави, че направеното предложение за актуализация на бюджета е без средносрочна бюджетна рамка за 2021-2022 г., което поставя под съмнение всички предложени изчисления и че зад числата няма абсолютно никакви разчети.
„В предложената актуализация на бюджета има много големи загадки. Данъчните приходи намаляват със 7,7%, корпоративната печалба намалява с 3,2 млрд., доходите от физически лица – с 2,84 млрд., потреблението – с 6,54 млрд., а БВП щял да намалее само с 3%. Дано да е така, но няма как да стане според тези числа. Заложеният дефицит е 3,5 млрд. лв. – при сегашното положение това няма как да стане. Той ще бъде много по-висок“, категоричен е Гечев.
„Ако твърдите, че бюджетният дефицит ще бъде 3,5 млрд. лв., плюс 700 млн. лв. за Банката за развитие, то тогава защо искате да теглите 10 млрд. лв. нов заем? Възниква и въпросът – защо теглите държавен заем, при положение че твърдите, че има фискален резерв от 10 млрд. лв. Смисълът на фискалният резерв е точно такъв – в ситуация на криза да се ползва“, обърна се към финансовия министър социалистът. Той добави, че има основания да счита, че фискалният резерв се пази, за да бъде ползван догодина от управляващите за предизборни цели.
Румен Гечев се усъмни и в данните на правителството, че безработицата ще се увеличи само с 2%, при положение че вече има лавина от регистрации на пазара на труда.
„Според вашите данни България и Китай ще са единствените държави в света, които ще си запазят положителния растеж на икономиката. В Германия, Италия, Испания и Франция прогнозират спад 4-8%, а в България, силно зависима от европейските икономики, спадът ще е едва 3% – по каква теория ще стане това“, недоумява депутатът от левицата.
„България предлага най-малкото участие на държавата в спасяването на бизнеса в цяла Европа – няма такова съотношение 60/40. Румънците предлагат 75%, във Великобритания, дясна икономика – 80%. Не БСП, а Стопанската камера, бизнесът каза, че само 8% от фирмите ще се възползват от тази мярка“, каза още Гечев.
Румен Гечев не вижда никакви реформи за спестявания от страна на администрацията и припомни, че правителството е заявило, че ще спести 1 млрд. лв. от купуването на кораби. „Този милиард къде е, защо го няма тук? Ще го харчите ли или той също ще е скрит резерв?“, попита той.
Дора Янкова: Правителството трябва да води по-активен диалог с общините. В бюджета нищо не се предвижда за тях
„Спадът на годишна основа на икономика ще бъде много по-голям, което означава много повече задлъжнялост и много по-голям дефицит – той няма да е 3,5%. Паралелно с това, вече излизат прогнозни цифри за Испания, Германия – това са централните икономики, които ще дръпнат и нас – приходната им част в бюджетите изобщо не е оптимистична. И тук въпросът е - тези мерки, съотношението 60/40 и парите за ББР- дали са достатъчни поне за 4 месеца в основните отрасли да се задържат работниците“. Това заяви народният представител от ПГ „БСП за България“ Дора Янкова в парментарната Бюджетна комисия.
„Редно е в кризата през финансовите инструменти, през банките и кредитите да се създаде по-оптимистична среда за българското производство. Необходимо е да се предвиди един процент за рисково предприемачество и да се насърчи земеделието, животновъдството, консервната промишленост – изхранването на народа. Това трябва да бъде изведено като стратeгическа политика от правителството в разговора с банките и през Банката за развитие“, каза още тя.
Янкова обърна внимание, че трябва да се мисли накъде ще тръгне страната след кризата и подчерта, че в такива случаи трябва да се търсят големи стратегически проекти. „Само АМ „Хемус“ не е такъв проект – това е пътна инфраструктура. Трябва да се сметне каква годишна задача може да се изпълни в условията на извънредно положение“, коментира депутатът от левицата.
„Общините в момента са на предна линия. Голяма част от тях казват, че ще разсрочват плащанията на данъци и такси на гражданите, но в бюджета нищо не се предвижда за тях“, добави Дора Янкова и призова за по-активен диалог на правителството с тях.
