"Галъп": 7% е разликата между ГЕРБ и БСП

<p>Следват АБВ с 2,4%, &bdquo;Атака&quot; - по-малко от 2%, и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.</p> <p>Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния &bdquo;Политически и икономически индекс&quot; на &bdquo;Галъп интернешънъл&quot;. Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.</p> <p>Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди, зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство. Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат. Електоратите на различните партии се различават в своите възможности за мобилизация.</p> <p>При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. &bdquo;България без цензура&quot; губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.</p> <p>Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на &bdquo;Атака&quot; за прескачане на бариерата. &bdquo;На ръба&quot; остава и АБВ.</p> <p>След казуса &bdquo;Пеевски&quot; през юни миналата година кабинетът &quot;Орешарски&quot; на изключително ранен етап в сравнение с други правителства достигна високи нива на недоверие - от около и над 60%. В хода на протестите през миналата година доверието в кабинета се движеше в граници около и под 30%.</p> <p>С изчерпването на различните форми на протест в края на 2013 г. отмина и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета. Така от началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достига най-ниската си точка от 18% в началото на август - когато кабинетът &bdquo;Орешарски&quot; беше в оставка. Недоверието към началото на август пък е 73%. Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Борисов и на тройната коалиция. Низходящата тенденция през 2014 г. се дължеше на тревожните сигнали за икономиката и индикациите за разпад на управляващото формирование. Ефектът беше подсилен от неочаквано слабото представяне на БСП на европейските избори.</p> <p>Като обобщени нива на доверие кабинетът на Орешарски остана между кабинета &bdquo;Борисов&quot; и кабинета на тройната коалиция.</p> <p>Мнозинството от оценките за кабинета &bdquo;Орешарски&quot; са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за &bdquo;изцяло неуспешно управление&quot;, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.</p> <p>Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.</p> <p>От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието - 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива.</p> <p>Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението &bdquo;БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия&quot; видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.</p> <p>Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец.</p> <p>Рейтингът на Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец.</p> <p>По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова.</p> <p>Сред &bdquo;челниците&quot; по този показател традициинно са и фигури като омбудсмана Константин Пенчев, президента и вицепрезидента, лидерите на основните партии. Обикновено &bdquo;водачи&quot; по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати.</p> <p><em>Редовното изследване на &bdquo;Галъп интернешънъл&quot; е проведено от 1 до 6 август 2014 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1008 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на &bdquo;Галъп интернешънъл&quot;&reg; Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е &plusmn;3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на &bdquo;Галъп интернешънъл&quot; в България от 1992 г. насам.</em></p>