- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 12 Юни 2024
- 1281
- 3
Исторически най-ниското си ниво за последните две години е достигнал фискалният резерв миналия петък. Това показва седмичният баланс на Управление „Емисионно“ в Българска народна банка, според който задълженията към правителството са били 6.57 милиарда лева. Това е най-ниското равнище от две години насам и отразява комплекс от проблеми, наследени от "Продължаваме промяната" – слаба събираемост на приходите, значително увеличение на разходите, както и закъсняващи действия на пазара на държавния дълг.
Фискалният резерв са спестяванията на държавата и на средствата в него са два типа. Първият са спестявания със специално предназначение, които някога ще се похарчат. Другите са свободни средства, на които би трябвало да се разчита в кризисни ситуации, когато приходите рязко се свият, или изникне някакъв извънреден разход. При първите ограничителни мерки заради коронавируса през 2020 година точно наличностите в резерва притесниха сериозно правителството, заради което се стигна до разговори с Международния валутен фонд и суап-споразумение с ЕЦБ. То беше практически неприложимо в условията на валутен борд, но е показателно за тревогите, които витаеха по адрес на спадащи приходи и налични резерви в този период. Е през тази година вече за втори път резервът не може да играе ролята си, защото наличностите на свободните средства в него свършват и оскъдицата опира в първия тип средства средства, които не би трябвало да са на разположение на правителството.
Общата сума на „Сребърния фонд“ (резерва на пенсионната система), учителския пенсионен фонд, фондовете за извеждане от експлоатация на ядрени мощности и управлението на ядрени отпадъци формират над 6.2 милиарда лева. Фондът за гарантиране на сигурността на енергийната система би трябвало да разполага с близо милиард и половина, и това означава, че към края на миналата седмица правителството е теглило над милиард назаем от сметки, на които не би трябвало да посяга. Европейските помощи в Националния фонд и Фонд Земеделие за разплащане на европейски проекти също са били похарчени.
Допуснатата ситуация не нарушава Закона за публичните финанси и в отговор на запитване от „Гласове“ Министерство на финансите коментира с принципно становище, че този тип тегления не противоречат на законодателството и съвременните бюджетни практики. Това обаче не отменя факта, че държавата все по-често (за втори път в рамките на три месеца), почти опира до онези самоналожени лимити, които никой министър на финансите не си е позволявал да тества, а само Симеон Дянков и Асен Василев са ги достигали.
Проблемът само ще расте
Простата математика показва, че България отива към свръхдефицит (над 3% спрямо БВП) за тази година. Неизпълнението на данъчните приходи се вижда както при преките, така и при косвените данъци, като е най-голямо при ДДС. За една трета от годината са събрани под 30% от планираните постъпления. По това перо се очаква неизпълнение с един процент от БВП спрямо плана. При равни други условия това ще раздуе дефицита над 3% от БВП, защото той е планиран на лимита (както и миналата година, както и през следващите три години). Евентуалният дефицит само заради несъбрания ДДС се очертава да е осем милиарда лева, ако не се вземат някакви мерки.
Сметките сочат, че планираните емисии Държавни ценни книжа са крайно недостатъчни, и това е ясно на Министерство на финансите. В стратегията си за управление на държавния дълг през тази година е заложено тегленето на 11 милиарда лева и би трябвало Министерството да дебне правилния момент за теглене при най-изгодни лихвени условия. Чакането обаче ще означава, че в началото на всеки месец, когато приходите не са достатъчни, а държавата си разплаща пенсиите и заплатите в публичния сектор, фискалният резерв ще опира до тези минимални равнища. Подобен ритъм е възможно да продължи най-късно до септември, защото през октомври започват разплащанията по държавни инвестиции.
Въпрос без отговор
Следващият министър на финансите, който и да е той ще се изправи пред дилема – да реформира ли фискалния резерв, или да продължи в началото на всеки месец да си причинява инфарктната ситуация да остава без свободна ликвидност. Историческите сравнения потвърждават неадекватността на сегашния фискален резерв като буфер. Последните два пъти, когато със закон се е определял различен неснижаем остатък във фискалния резерв, той е бил 11% и 6% спрямо брутния вътрешен продукт. При очакван БВП от 200 милиарда, това означава неснижаемият остатък в резерва да бъде поне 12 милиарда лева, ако се следва логиката, прилагана в по-добрите години на финансова стабилност.
Реформата минава през теглене на заем, от който да осигури истински разполагаем буфер над средствата, на които не трябва да се посяга. Такъв избор ще е болезнен, защото предполага държавата да плаща лихви за да разполага с едни пари, които практически не използва за нищо. Другият вариант е следващото правителство, което прокарва бюджет, да работи за рязко свиване на дефицита и постигане на поне минимален излишък в средносрочен план (до 2027 г.). Така фискалният резерв ще започне някога да възстановява загубения си статут на истински резерв, макар и с малко, макар и късно, но поне без да се плащат лихви за наличностите по него.
Междувременно резервът от време на време ще достига стойности от 12 милиарда лева – когато постъпват европейски средства, или когато се теглят заеми, предназначени за покриване на дефицити, или за рефинансиране на стари дългове. Нито едно от тези решения не устойчиво, макар че точно в това ни завеща политиката на Асен Василев. Опоскване на всички резерви задлъжняване и надеждата, че бързите кредити на еврозоната ще прикрият слабостите ни.
