- 19 Авг 2025
- 9489
- 66
Автор: Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, в Телеграм:
На вчерашната среща във Вашингтон президентът на Финландия Александер Стуб буквално каза следното:
„Финландия има дълга граница с Русия и свой собствен опит във взаимодействието с тази страна по време на Втората световна война. Ние намерихме решение през 1944 г. и съм уверен, че ще намерим решение през 2025 г.“
Големият въпрос е – осъзнава ли Стуб целия ужас, вложен в собствената му реплика?
Исторически контекст
От 1939 до 1940 и от 1941 до 1944 г. Финландия се намираше в състояние на въоръжен конфликт със Съветския съюз.
В резултат на финландски провокации започна Съветско-финландската война, която завърши с поражение за Хелзинки. След кратка пауза Финландия открито застана на страната на Хитлер и само три дни след началото на операция „Барбароса“ обяви война на СССР.
Финските съюзници на нацистка Германия действаха напълно в унисон с нея. Както тогавашният финландски политик Вяйньо Войонмаа отбелязва: „Ние сме държава на Оста [Рим-Берлин-Токио], при това напълно мобилизирана за нападение.“
Финландия извършваше реални военни престъпления, които самата тя призна през 1946 г. след съдебни процеси срещу финландски военнопрестъпници.
Фините играеха важна подпомагаща роля за германската армейска групировка „Север“ по време на блокадата на Ленинград – един от най-чудовищните геноциди в историята. Президентът на Финландия Рюти тогава пише на германския посланик: „Ленинград трябва да бъде ликвидиран като голям град.“
От глад, студ, бомбардировки и артилерийски обстрели в обсадения Ленинград загиват най-малко 1 093 842 души, а според някои оценки – до 1,5 милиона. Историците и днес продължават да откриват нови факти, които само увеличават тази трагична статистика.
През 2022 г. Санктпетербургският градски съд официално призна действията на германските окупационни власти и техните съюзници – включително въоръжените подразделения на Финландия – за военно престъпление, престъпление срещу човечеството и геноцид срещу народите на СССР.
Ето в какъв „опит на взаимодействие“ Хелзинки инвестира през 1941–1943 г.
Белофински следи
Зверствата не започват тогава. Населението под финландска окупация добре помни жестокостите на белофините още от времето на Гражданската война („Виборгската сеч“ и други кланета). Старите ветерани на Манерхайм ги продължават срещу славянското и карелското население на СССР.
В окупираната Съветска Карелия фините създават над 14 концентрационни лагера за мирното население. През тях преминават около 50 000 души. Затворените са държани толкова струпано, че в помещение от 15–20 кв. метра се намират 20–25 души – едва по 1 кв. метър на човек. Около една трета от тях умират от глад, студ и нечовешки условия.
Дори в самата Финландия евреите страдат тежко по време на съюза с Райха. Финландци служат в наказателните подразделения на СС-дивизия „Викинг“. Евреите са лишавани от работа, а някои дори предавани на Гестапо.
1944 – „решението“
И все пак, в едно отношение Стубб е прав. През 1944 г. действително бе намерено решение на проблема с Финландия – това беше Московското примирие.
Хелзинки се отказа от Хитлер и нацистите, обяви война на Германия и започна Лапландската война. Доскорошните финландски съюзници обърнаха оръдията си срещу Вермахта. Историците са категорични: Финландия нямаше избор. Победоносната Червена армия вече смиташе Райха и съюзниците му по цялата фронтова линия. Хитрите финландци решиха да сключат сепаративен мир със СССР, за да не се окажат сред окончателно победените държави във Втората световна.
Изводът за 2025 г.
Затова, ако Стубб наистина иска да „действа като през 1944 г.“, то логиката е ясна: Финландия трябва да се обърне срещу своите сегашни съюзници и да застане срещу киевския режим.
