- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 34
- 0
Според него се прахосва обществен ресурс и време, насочени в неправилната посока. Вместо да се търси решение на проблеми като: дисбаланс в натовареността на съдилищата, недостатъчна бързина и качество на процеса, подобряване на обучението и кадрово обезпечаване на системата, отвореност.
Попов припомни и думи на Айнщайн: „Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали”.
Народният представител обясни, че с цел повече прозрачност и независимост се предлага членовете на Висшия съдебен съвет, от квотата на съдебната власт, да се избират пряко чрез тайно гласуване съответно от съдиите, от прокурорите и от следователите.
„Така описана обаче, процедурата предполага именно обратното – влияние върху магистратите, особено в едноседмичния период между първо и второ гласуване, както и липса на представителност от останалата част на страната, извън София, където ще се провеждат изборите”, каза още народният представител. Той допълни, че електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини.
Депутатът от левицата коментира, че в чл. 29 г, ал. 4 се въвежда противоконституционен текст, като се създава съд, състоящ се от съдии от ВКС и ВАС, т.е смесен съдебен състав. Той припомни чл. 119 от Конституцията, според който правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
„Със закон могат да се създават и специализирани съдилища, но извънредни такива не се допускат”, уточни Попов.
Социалистът коментира, че въпреки убедеността, с която се предлага този законопроект, той не е съобразен с реалните проблеми в системата на съдебната власт.
„Той не ги разрешава, няма характер на цялостен, логически и целево обоснован законопроект. Остава привкус за работа на парче, без ясна и обоснована цел и следствие от приемането му”, подчерта Филип Попов.
Според него този закон единствено преповтаря последните промени в Конституцията, а те са гарант за липса на реална, последователна и нужна реформа в системата и „извинителна бележка за пред класните ръководители от Брюксел”.
