Еврото и Шенген – двете заплахи пред европейската интеграция

<p>Това пише в новия си брой списание "Икономист", цитирано от БТА. Причината е масираната миграция от северна Африка след народните въстания, която подкопава от няколко месеца Шенгенското пространство за свободно движение на хора. Но докато отговорът на вълненията в еврозоната означаваше "повече Европа", например по-голям фонд за спасяване на задлъжнели страни и по-строг надзор от Брюксел на националните икономически и фискални политики, реакцията към кризата с мигрантите представлява засега "по-малко Европа", отбелязва седмичното издание.</p> <p>Като пример "Икономист" изтъква препирните между Италия и Франция за приема на туниските мигранти и се спира на италианско-френската среща на върха, която отправи призив за ревизиране на шенгенските правила, за да могат националните правителства по-лесно да въвеждат контрол по границите си "в случай на извънредни затруднения". Но не само мигрантите от бедния свят предизвикват търкания в ЕС, посочва "Икономист".</p> <p>Списанието припомня, че миналата година френският президент Никола Саркози е влязъл в остри сблъсъци с Европейската комисия за депортирането на източноевропейски роми. Антиполските настроения се засилват в Холандия, която заплашва да изгони източноевропейците, които са били безработни повече от три месеца, допълва "Икономист". Въпреки вярата на еврократите в облагите от трудовата мобилност, Германия и Австрия държаха до последно затворени пазарите си на работна ръка за новоприетите страни членки на ЕС, подчертава "Икономист".</p> <p>На 1 май те трябва да отворят границите си за работници от осемте източноевропейски държави, които се присъединиха през 2004 г., но дошлите по-късно &ndash; България и Румъния &ndash; трябва да търпят ограниченията до 2014 г. Списанието изтъква, че двете страни са държани извън Шенгенската зона най-вече по настояване на Германия и Франция, заради подозрения в корупция и рехав граничен контрол.</p>