- Автор: dnes.dir.bg
- 10 Sep 2020
- 1800
- 35
ЕС е готов съвсем скоро да наложи санкции на мнозина, отговорни за насилието и подмяната на резултатите от президентските избори в Беларус, заяви пък председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
На пресконференция в отговор на въпрос той отбеляза, че в хода на подготовката на санкциите предстои да се прецени ролята на президента на Беларус Александър Лукашенко. ЕС е съпричастен с хората в Беларус и не приема безнаказаността, посочи Мишел.
"Изборите не бяха свободни и честни, не отговаряха на международните изисквания, не признаваме обявените резултати. Гражданите на Беларус имат право да определят своето бъдеще. Насилието срещу мирните протестиращи бе потресаващо и е неприемливо, осъждаме тази жестокост и настояваме за пълно разследване", добави той.
Мишел отбеляза необходимостта от силно гражданско общество и независими медии. Протестите не са геополитически, а на първо място са отражение на национална криза с искане за свободни избори. Призоваваме властите в Минск да намерят мирен изход, всички трябва да подкрепят този процес, добави председателят на Европейския съвет.
Той изрази задоволство, че след вчерашния му разговор с руския президент Владимир Путин Кремъл заявява, че не подготвя военна намеса в Беларус. Мишел уточни, че е настоял пред руския държавен глава решението в Беларус да бъде намерено с национален диалог и без външна намеса.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поясни, че ЕС не цели толкова да бъде посредник в търсенето на мирен изход, а по-скоро да се отворят вътрешни комуникационни канали в страната. Така Фон дер Лайен внесе оттенък във вчерашната заявка на говорител на Европейската служба за външна дейност, че ЕС е готов за посредничество.
"Хората в Беларус искат промяна, впечатлени сме от тяхната смелост. Те излязоха на мирен протест, а отговорът на властите бе неприемливо насилие. Готови сме да подкрепим мирното предаване на властта в Беларус", посочи председателят на ЕК.
По нейните думи комисията ще осигури на Беларус 53 милиона евро, като основната част от средствата ще послужат за борба с епидемията от Ковид-19. Фон дер Лайен уточни, че ЕС ще внимава средствата да подкрепят гражданите, а не управниците. От посочената сума два милиона евро ще бъдат в помощ на жертвите на насилието на държавните власти, а един милион - за гражданското общество и независимостта на медиите.
"Трябва да бъдем твърди към онези, които "откраднаха" изборите и проявиха жестокост към протестиращите. Подготвяните санкции ще бъдат обявени възможно най-скоро и няма да засягат гражданите на Беларус. Протестите в Беларус не са против някоя съседна държава или организация, а са за човешки права и правото на хората да определят бъдещето на страната си. Насилието трябва да бъде прекратено, бъдещето на Беларус трябва да се реши в Беларус", заяви още Фон дер Лайен.
"Продължаваме да следим със загриженост обстановката в Беларус след проведените на 9 август президентски избори", заяви пък българският министър-председател Бойко Борисов, цитиран от пресслужбата на правителството.
Той изтъкна, че въвеждането на санкции трябва да е насочено към отговорните за недемократичните подходи, а не към гражданите, които минават през много трудности в този кризисен период. Конкретните измерения на санкциите предстои да бъдат обсъдени от външните министри на ЕС.
"България подкрепя цялостен преглед на отношенията на ЕС с Беларус, но промяната в страната трябва да идва от нейните граждани, а не отвън", категоричен бе Борисов, който напомни, че подкрепата, която ЕС от години оказва, е именно в помощ на гражданското общество и за развитие демократични структури.
Премиерът добави, че е недопустимо използването на насилие срещу мирни протестиращи и такова не трябва да бъде допускано. И изтъкна значението на политическия диалог с властта и с опозицията, за да се избегне по-нататъшна ескалация на напрежението.
"Всички канали за диалог трябва да останат отворени", каза още Борисов.
Той отбеляза важната роля на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за разрешаване на кризисната ситуация. По думите му трябва да се използват всички инструменти на европейката политика за съседство, които биха допринесли за деескалация на кризата. Премиерът изрази и подкрепа за предложението за изпращане в Беларус на мисия на ЕС за установяване на фактите.
Междувременно Александър Лукашенко обяви, че е наредил на вътрешното министерство да сложи край на размириците, особено в столицата Минск.
"Хората се умориха, хората искат мир и тишина", каза той.
Лукашенко разпореди също на властите да засилят сигурността по границата, за да се попречи на "навлизането в Беларус от други страни на бойци, оръжия, боеприпаси, пари за финансиране на безредиците".
Освен това Президентът възложи на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ) да пресече действията на организаторите на уличните протести да прекъсне каналите за финансирането им от чужбина. Според Лукашенко с тези пари се плаща на някои участници в протестите.
"Не искам да кажа, че всички са такива. Но големи суми се получават, при това открито", отбеляза той.
Президентът заяви още, че на група служители в държавни медии, участвали в стачка като част от протестите, няма да бъде разрешено да се върнат на работа.
Източник: dnes.dir.bg
