Елена Йончева: Вотът на недоверие е за липсата на сигурност

Коментари

• Чужденец

  26 Юни 2018 11:09ч.

  Който и да управлява фалиралата бивша държава България няма значение. Собственият и народ се отказа от нея през 1989 година за шепа фъстъци, банани и шоколадови яйца. Западът спечели битката за умовете и сърцата , но войната не е приключила... Всъщност войната е вечна.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Назаем от Фейсбук

  26 Юни 2018 14:37ч.

  Велизар Енчев, Фейсбук Тази сутрин депутатът от ГЕРБ Тома Биков се появи в Нова телевизия, за да обори думите на Елена Йончева, че ГЕРБ е организирана престъпна група или по-точно шайка, както е озаглавена култовата книга на някогашния критик на ГЕРБ Антон Тодоров. Колко жалко, че водещите не припомниха гневните филипики на Тома Биков срещу Бойко Борисов отпреди пет години. Ето какво казва в Бургас (май 2013 г.) водачът на листата на „България на гражданите“ Тома Биков: „Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в парламента на цялостната дейност на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Няма да спра докато не видя този човек обвинен и осъден за всички престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Трябва веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…” Как ли днес Биков козирува на парламентарния си бос Цветан Цветанов, след като му е приписвал деяния, достойни за ефективна присъда? На 28 септември 2012 г., в качеството си на член на Националния съвет на “Движение България на гражданите”, Биков изстреля тези думи: „Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс той да бъде първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма как ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това се получи, то изборът ще бъде с фалшификация, а това ще доведе до една същинска революция ”… Съберем ли на едно място есетата на Биков, ще се получи цял том, достоен за „Събрани съчинения на един разкаял се критик на ГЕРБ“. Обаче как да се отречеш от тези силни думи, кънтящи като камбана: „Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме … Обещавам ви, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов, никога повече да не седне в креслото на министър-председателя“ Но като съветник на вътрешния министър Румяна Бъчварова Биков даде всичко от себе си Борисов да седне за трети път в премиерското кресло. Съгласен съм, че всеки има право на промяна. Животът е прекалено многолик, за да останем вечно на едно място, на което понякога попадаме случайно или по стечение на обстоятелствата. За да не бъда упрекнат във фанатизъм, ще призная, че политикът може да променя позициите си. Но няма право да сменя ценностите си, извличайки полза от това. Тома Биков е христоматиен пример за цинична смяна на ценностната система пред очите на почтените граждани. Пример, който предизвиква отвращение.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Helleborus

  26 Юни 2018 15:50ч.

  "Благодарение на този вот на недоверие, хората ще чуят какви са в момента истинските проблеми на страната." И как ще научат, след като няма медия, която да се занимава по-детайлно с вътрешните работи на държавата. Националните медии карат само на риалити формати, интервютата не надвишават десетина минути с опозицията, колкото да се премине с по едно изречение по темите. Има смели журналисти, виждам ги, но те правят каквото им позволява формата. Те не са виновни, че ги карат да излъчват цял час боклука по улиците или погрешно паркирани коли, но им дават само десетина минути за темата вот на недоверие. Как? Как си представяте, че хората ще научат? Вярно, че има телевизии, които използват целия си ефир за тези неща, само че те са чисто партийни и по-скоро канят гости, които да замазват проблемите, в някои от тях опозиционно говорене изобщо няма. Наистина има натрупани много проблеми и хората ги усещат. И точно на това залагат управляващите, че обществото не е вътре в кухнята, не може да докаже нищо, няма измервателен уред за усещания, нито правни последствия. Само опозицията може и трябва да подпомага обществото с факти и данни. Само те имат достъп до вътрешна информация. Имат и партийна мрежа, с която да събират сигнали. Но нямат ефир! Наистина би било хубаво да има национална медия, която да е посветена на проблемите на обществото, обаче няма. Всички са частни, следват свои интереси, а националната не стига, за да покрие щетите, нанесени от партийните. Те също са зависими от управляващите. В такава среда човек трябва да има собствена платформа.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи