
С електорален дял от 10.5 на сто Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4 процента. В края на 2016 г. Реформаторският блок имат електорална тежест от 3.5 процента, 3.3 на сто е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1 на ДСБ самостоятелно, съобщава "Фокус".
След президентските избори вляво се наблюдава мобилизация около БСП и фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации.
63 на сто от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект, а една четвърт от анкетираните смятат, че е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие.
Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9 процента от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление.
Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление.
21 процента от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия, на която симпатизират. Най-малко са разочаровани левите избиратели.
В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55 на сто от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42 на сто влиянието й расте) и БСП (според 39 на сто от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).