- 28 Юни 2026
- 533
- 0
Автор: Росица Цонева, armymedia.bg
С доц. д-р Александър Кацаров, д.м. от Клиниката по гастроентерология на ВМА се срещаме по повод предстоящото за 11-ти път на 26 и 27 юни издание на ендоскопското училище „Булендо” с участието на много и световно признати експерти от Европа и САЩ. Основната цел е обмяната на опит и развитието на българската гастроентерология. На този симпозиум се представят най-новите ендоскопски манипулации, които се извършват в света. Доц. Александър Кацаров е директор на „Булендо”.
– Доц. Кацаров, как се развива ендоскопското училище, какво е новото в 11-тото му издание?
– Тази година в програмата участват и много европейски експерти. Като цяло българската гастроентерология не отстъпва на европейската, но има техники, които са много по-развити и по-широко застъпени в световната практика. Такава е например ендоскопската субмукозна дисекция – метод за отстраняване на полипи в цялост, като един блок. В България вече усвояваме тази методика, а на форума водещи европейски специалисти ще демонстрират опита си. Ще бъдат показани и редица стандартни процедури – отстраняване на камъни от жлъчните пътища, поставяне на стентове при злокачествени заболявания на панкреаса, най-често при тумори в главата на панкреаса, както и различни дренажни процедури и поставяне на протези в случаи, когато стандартният подход не е възможен.
Става дума за високоспециализирана, високотехнологична гастроентерология и за интервенции, които често заместват класическата хирургия. Световната тенденция е към все по-голяма миниинвазивност и избягване на отворените оперативни намеси. Гастроентеролозите вече извършват все повече процедури, които в миналото са били изцяло в сферата на хирургията. Разбира се, оперативното лечение остава незаменимо при редица онкологични заболявания.
Българските гастроентеролози са на много добро ниво в диагностичната ендоскопия – гастроскопията и колоноскопията. Следващата стъпка е надграждането към по-сложните интервенционални процедури. Към тяхното усвояване е насочено и създадено училището „Булендо”. Форумът събира около 400 специалисти от цялата страна. В екипа на събитието участват както български, така и европейски експерти, които демонстрират различни процедури „на живо”. Училището е отворено не само за гастроентеролози, но и за хирурзи, специализанти и студенти. За студентите участието е безплатно, за специализантите – с намалена такса, а сред участниците има гастроентеролози от цялата страна.
– Показва ли практиката в клиниката на ВМА бум на някои заболявания?
– За съжаление, наблюдаваме по-висока честота на карцинома на дебелото черво, включително при 40-годишни хора. Затова вече се препоръчва понижаване на възрастта за профилактичен скрининг – от 50 на 45 г. При други тежки заболявания, като карцинома на панкреаса и стомаха, засега няма увеличение. Най-осезаем остава ръстът именно при карцинома на дебелото черво.
– С какво го свързвате?
– Точните причини все още не са напълно изяснени. Най-вероятно става дума за съвкупно влияние на различни фактори – околната среда, хранителните навици и начинът на живот. Съществуват и предположения, че Чернобилската авария може да е оказала определено влияние, тъй като се наблюдават заболявания при пациенти, родени през 80-те г. на миналия век, около периода на катастрофата. Това обаче не може да бъде доказано и остава само хипотеза. Много по-ясни са рисковите фактори, които зависят от самите нас – обездвижването, честата консумация на силно преработени храни и продукти с консерванти, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и употребата на наркотици. Те повишават риска не само от развитие на чернодробна цироза, но и на редица онкологични заболявания.
– Известно е, че клиниката във ВМА има доверието на все повече пациенти…
– ВМА е голяма университетска болница и утвърден академичен център. Макар и неофициално, тя се наложи като водещ център за лечение на панкреатични заболявания, благодарение на работата на доказани специалисти в областта на гастроентерологията и хирургията, сред които са проф. Кацаров, проф. Владов, проф. Такоров и проф. Михайлов. Много пациенти сами намират път към болницата, защото знаят, че могат да получат най-високо ниво на медицинска грижа. Данните показват, че гастроентерологията на ВМА е високоспециализиран и високонатоварен център, в който годишно се извършват над 4000 колоноскопии, около 2500 гастроскопии и над 700 интервенционални процедури на хепатобилиарната система, включително дренажи. Това означава, че нашите специалисти ежедневно се срещат с изключително сложни и тежки случаи. Докато в амбулаторната практика по-често се наблюдават пациенти с подуване на корема, болки или синдром на раздразненото черво, които се повлияват добре от медикаментозно лечение, сериозната гастроентерологична патология се концентрира в центрове като нашия. Става дума за заболявания като карцином на панкреаса, дебелото черво и стомаха. За тези пациенти ВМА предлага цялостна гастроентерологична, хирургична и онкологична грижа. Разполагаме с висококвалифициран мултидисциплинарен екип, който осигурява комплексен подход към диагностиката и лечението.
– А има ли гастроентерологични заболявания, свързани с автоимунната система?
– Да, съществуват редица гастроентерологични заболявания с автоимунна генеза. Въпреки че все още няма революционни пробиви в лечението на всички тези състояния, научните изследвания в тази област се развиват активно и в близко бъдеще ще бъдат разработени още по-ефективни терапии. Междувременно се постигат успехи и в лечението на някои от най-тежките злокачествени заболявания. В САЩ например е разработен медикамент, който подобрява прогнозата при карцинома на панкреаса – заболяване с изключително висока смъртност. Терапията може да удължи живота на пациентите с повече от година, което е сериозен напредък.
По отношение на риска от развитие на карцином на панкреаса значение има и наследствената обремененост, макар тя да не е задължително условие. Рискът е по-висок при наличие на заболяването при родственик от първа линия. Така е и при други рискови фактори – например пушачите са по-застрашени от развитие на рак на белия дроб, но заболяването се появява и при непушачи.
– Как гастроентерологията се развива в света на технологиите?
– Очаква се развитието на изкуствения интелект да има все по-голямо значение за гастроентерологията. Вече виждаме тази тенденция на международните конгреси, където се представят нови поколения ендоскопска апаратура с интегрирани системи за изкуствен интелект. Те подпомагат лекаря при откриването и оценката на различни патологични изменения и повишават точността на диагностиката. Някои прогнози дори предполагат, че в по-далечно бъдеще част от дейностите, които днес зависят от човешкия фактор, биха могли да бъдат автоматизирани. Аз не смятам, че това ще се случи през следващите 10 г. Медицината остава област, в която опитът, клиничната преценка и личният контакт с пациента са незаменими. Но изкуственият интелект ще се превръща във все по-важен помощник при диагностиката и лечението.
– Какви са вашите съвети като лекар?
– Няма сигурен начин човек напълно да се предпази от развитието на злокачествено заболяване. Това, което можем да направим, е да намалим риска чрез здравословен и активен начин на живот. Здравето и дълголетието до голяма степен зависят от умереността и дисциплината – принципи, които още лекарите в древността са поставяли в основата на доброто здраве. У нас все повече млади хора обръщат внимание на спорта и здравословния начин на живот. Но профилактиката е важна във всяка възраст.
– За какво мечтае млад лекар като вас?
– Мечтая българската гастроентерология, която и днес е на много високо ниво, да бъде напълно равностойна на водещите европейски школи. Убеден съм, че сме много близо до тази цел, а форуми като ендоскопския симпозиум „Булендо 2026” са още една важна стъпка в тази посока. Събитието се утвърди като един от най-значимите форуми за ендоскопската общност у нас, посветен на иновациите, обучението и обмена на опит в гастроинтестиналната ендоскопия. Особено ценни са демонстрациите „на живо”, които се излъчват директно от операционните зали на Клиниката по гастроентерология на ВМА и дават възможност на участниците да се запознаят с най-съвременните техники и добри практики.
Източник: armymedia.bg
