- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 694
- 4
“Въпреки сравнително доброто си икономическо представяне България е твърде бавна в догонването на останалия ЕС. През 2017 г. БВП е 50% от средноевропейския и от 2011 г. насам се увеличава само малко по-бързо от средния за ЕС”, се казва в 80-страничен анализ на икономическите и социални политики на правителството, които са част от годишния цикъл за координиране на икономическите политики в ЕС, известен още като Европейски семестър.
Според Европейската комисия тъй като растежът се дължи главно на производителността в промишлеността, а не на капитала и труда, българската икономика остава зависима от изтичането на работна ръка.
Брюксел предупреждава, че планираното увеличаване на заплатите в държавната администрация и недостигът на работници ще доведе до изпреварване на заплатите над производителността на труда, което ще намали конкурентноспособността на икономиката.
Броят на хората, живеещи в бедност, е все още твърде висок, а неравенството в доходите расте, отбелязва докладът. Социалните плащания са недостатъчни за преодоляване на бедността. Комисията смята, че бедността се влошава.
Образованието не дава нужните умения, дигиталните умения са много слаби, а ромите и хората с увреждания изпитват “значителни трудности в намирането на работа”.
Докладът препоръчва на правителството насочени политики към рисковите групи и въвеждане на система за индексиране на минималните доходи, така че те да следват поскъпването на живота. Разходите за социални политики и здравеопазване се оценяват като твърде ниски и недаващи възможност за решаване на проблемите.
Еврокомисията коментира като предизвикателство борбата с корупцията, където все още се чакат резултати. Напомня се, че последните промени в европейското законодателство за борбата с прането на пари още не са влезли в българското, заради което Брюксел започна наказателна процедура срещу правителството.
Според Комисията страната се нуждае от структурни реформи особено в обучението на кадри, иновациите и инфраструктурата, от които ще зависи икономическия растеж. Недостатъчните инвестиции в тези области бавят модернизацията на икономиката, казва докладът.
Посочва се, че е отбелязан слаб напредък по дадените преди година препоръки за управлението на държавните предприятия, за лошите кредити, подобряване на достъпа до здравеопазване и премахване на доплащанията за здраве, както и по отношение на въвеждането на прозрачна схема за ревизия на минималния доход. Като недостатъчно се оценява направеното за намаляване на парниковите газове, потреблението на енергия, заетостта и борбата срещу ранното напускане на училище.
Известни успехи се отчитат в събираемостта на данъците, оценка на активите на банките, подобряване на уменията, получавани в училище, с изключение на включването на ромите.
Пет месеца преди очакваната покана за влизане в чакалнята на Еврозоната Комисията смята, че банковият сектор е укрепнал, но някои слабости остават и работата трябва да продължи по укрепването на банките при кризи, както по реформиране на небанковия финансов сектор. Еврокомисията посочва, че трябва да се реши проблемът със зелените карти за автомобилните застраховки. Отбелязва се, че задлъжнялостта на частния сектор остава висока.
Заради икономическите си дисбаланси през ноември 2018 г. България и още 12 страни бяха поставени на задълбочен анализ. Днес Еврокомисията смята, че проблемите не са отстранени и страната ще продължи да бъде наблюдавана по отношение на даваните й препоръки.
Комисията ще прати чиновници и комисари в София да обсъдят заключенията на доклада и дадените препоръки. През април се очаква правителството да даде програма за отстраняване на проблемите.
Източник: dnes.bg
