По думите й, засега ни се струва крайно и неприемливо решението за джендър неутралност в езика, но след време може да се наложи в обществото. "След години може да не се смеем, а те (промените) да станат реалност. Цялото общество, ако ги наложи, ще трябва да се съобразяваме", допълни доц. Сталянова.
"Тези промени за момента не са приложими в нашия език. Но невинаги това, което казват езиковедите, е в хармония с това, което казват администратори и власт и т.н. В българския език има ясно разграничаване в родовете - има мъжки и женски род и за нас е изкуствено да се обърнем към един човек като - "човеко" или "вие, личност", а не "господин" или "госпожо". В западноевропейските езици трябва да се елиминира половата принадлежност на човек, изпълняващ някаква функция - не "гласоподавател" или "гласоподавателка", а "избиращ", не "преподавател" и "преподавателка", а "преподаващ", каза доц. Сталянова.
По отношение на названията на професии има т.нар престижни професии в българския език, когато мъжката форма е възприемана за престижна - като премиер, доцент и т.н. В другите славянски езици има равнопоставеност на формите и тези неща са исторически обусловени. Политическата коректност в целия неин спектър, трябва да е национално съобразена. Не можем да кажем, че една дума, название, механично трябва да се пренесат във всички страни. Там, където нещо се възприема добре, в други страни звучи смешно и може да има недоволство, дори бойкот, категорична е доц. Сталянова.