
"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)
При кръщението на Иисус Христос на света се възвестила велика тайна, за която Старият Завет само загатвал - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът на осезанието ни чрез многогодишното Си общуване с хората.
Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух летял като гълъб над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус се показва Христовата мисия в света и се посочва пътят на нашето спасение. Празникът се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица.
Съществуват свидетелства за чествуването на този древен празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно.
Твърде малко са подробностите за земния живот на Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
След връщането Си от Египет Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.
Когато настъпила тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"' - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".
И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около река Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си".
Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти.
Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да ги очисти посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение.
След като приел кръщението, Христос излязъл от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата възвестила за намаляването на водите на потопа, така и тук гълъбът възвестил края на потопа на греховете.