Димитър Маринов: Нека оставим политиката при политиците

В неделя вечер американската продукция "Зелената книга" спечели "Оскар" в най-престижната категория за "Най-добър филм". Българинът Димитър Маринов играе второстепенна роля във филма и има немалко появи в лентата, като част от музикантите, придружаващи изпълнителя д-р Дон Шърли (Махершала Али) по време на турнето му в САЩ. Маринов излезе на сцената с целия екип на продукцията и успя да вземе в ръцете си една от статуетките, предвидени за продуцентите. Така всички ние успяхме да видим на бляскавата церемония българин с "Оскар" в ръце, който освен това носеше на сцената българския флаг.

"Откровено и с отворено разбиране приемам критиката и коментарите на тези, които не се съгласиха с действията ми и също на онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен - имат пълното право и нека", пише Димитър Маринов в социалните мрежи.

"И поради това моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, "интерпретации" и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в миналото. Моето дело е актьор-творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика... Аз разбирам и вярвам в мечти, и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи своя път и мечти. Да ги уверявам и да им доказвам моето верую - цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех. "Капка по капка, вир става!" Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме, и се стремим да бъдем в най- и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - светът е на всички... Аз съм просто човек като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който, чисто и добросъвестно работя, без претенции", написа българският актьор.

За Маринов основната цел остава развиването на таланта му като артист:

"То почти никой не ме знаеше допреди вчера, а си работя успешно с години... Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога, действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване? И един ден, независимо от миналото, да погледнем рожбата в чистите й очи и да имаме смелостта, а и доблестта да й кажем как, какво и защо - искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.