Димитър Ганев: След 4 април най-вероятно ще имаме скрита коалиция за кабинет с ограничен мандат

- Има ли промяна в дистанцията между ГЕРБ и БСП 18 дни преди парламентарните избори? Възможна ли е смяна на местата между двата опонента?

- Не регистрираме динамика в подкрепата между двете големи партии. Дистанцията на БСП от основния ѝ опонент изглежда трудно преодолима за малкото оставащо време до изборите.

- Кой ще заеме трето място? 

- Битката за третото място ще е доста по-оспорвана. От една страна, формацията на Трифонов има крехка преднина пред ДПС, но от друга страна, движението може да се похвали с доста по-мобилизирани привърженици. Симпатизантите на “Има такъв народ” продължават да не са толкова сигурни в това дали ще упражнят правото си на глас, колкото са тези на ДПС.

Сред привържениците на “Има такъв народ” има и немалка група от млади хора – такива между 18 и 29 г., които традиционно по-рядко гласуват. При евентуална по-ниска избирателна активност относителната тежест на по-твърдите в намерението си да гласуват се повишава и крайният резултат на ДПС може да се окаже по-висок от този на Трифонов.

-“Демократична България” ли ще е петата партия в парламента?

- Коалицията изглежда със сигурна пета позиция. Твърде голяма е дистанцията им с четвъртия, но и ще бъде трудно някоя друга формация като “Изправи се” или ВМРО да я задмине.

- Каква ще е съдбата на сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ?

Коалиционните партньори на ГЕРБ реално ще се явят в три формации – ВМРО, Патриотичната коалиция Воля-НФСБ и “Атака”. От електоралното наследство на коалицията “Обединени патриоти” най-голям дял успява да привлече ВМРО и те остават засега единствената формация от т.нар. патриотично пространство с реален шанс за представителство в следващото Народно събрание. Електоратът им изглежда твърд и силно мобилизиран. На Марешки и Симеонов ще им е много трудно. Това, на което вероятно те разчитат, е много ниската избирателна активност, която да доведе до по-нисък праг за влизане в парламента. И въпреки това оставам по-скоро скептичен.

- Има ли перспектива пред Мая Манолова и “отровното трио” за представителство в следващия парламент?

- Формацията на Манолова също е около 4-те процента. Нали разбирате, че както при “Изправи се”, така и при ВМРО никой не може да каже дали ще имат 100, 110, 120 или 140 хиляди гласа. Никой също така не може да каже точно колко ще е бариерата за влизане в парламента, защото тя ще зависи от активността. За двете формации, които са около ръба, ключова е предизборната кампания и доколко в последните седмици ще успеят да мобилизират допълнителен вот.

- В проучването 38 на сто от интервюираните от “Тренд” българи твърдят, че ще използват преференции. Какво могат да променят?

- Преференциите са чудесен механизъм за интегриране на мажоритарен елемент в рамките на пропорционалната система. По този начин наистина можем да гласуваме за личности и то съвсем не е невъзможно да разместваме предварително подредените от партията листи.

“Има такъв народ” е на крехка преднина от ДПС, но феновете на движението са доста по-мобилизирани.

Прагът за преподреждане на определена партийна листа на тези избори е 7% от подадените гласове за съответната листа. Например ако партия Х в МИР Варна получи 10 хил. гласа, то ако определен кандидат назад в листата има над 700 гласа, именно той може да стане народен представител. Преференциите са механизъм, който отнема монополното право на партиите да подреждат листата и тази възможност се предоставя на нас, избирателите. Преференциалното гласуване досега се е използвало и е показвало своите резултати на предишни избори. Не виждам основания на тези избори да не станем свидетели на същото, а именно - преподреждане на някои партийни листи по места. Разликата на тези избори е, че заради машинното гласуване недействителните бюлетини, които бяха невалидни именно заради преференциалното гласуване, сега ще са в пъти по-малко, защото машината не позволява да гласуваш по невалиден начин. А това е само още една добра новина за преференциалното гласуване.

- Как би изглеждала подкрепата за партиите при по-ниска от обичайната активност на парламентарен вот у нас?

- Надали някой може с категоричност да отговори на този въпрос. Нямаме опита да видим как се държи българският избирател по време на пандемия. Традиционно сме разсъждавали по следния начин – при по-ниска активност се повишава относителната тежест на партиите с твърди ядра – ГЕРБ, БСП, ДПС. Въпросът е дали това работи по същия начин по време на пандемия? Ето например най-притеснени от зараза с COVID-19 са възрастните хора. В същия момент голяма част от електората на социалистите са именно в тази група. Означава ли това, че няма да излязат? Означава ли, че младите, които симпатизират на Трифонов, ще излязат да гласуват? Не можем да дадем категоричен отговор.

- Какви коалиции ще има след вота? Ще има ли “Борисов 4”?

- Картината на самия вот може да изглежда доста различна от моментната картина на социологическите проучвания именно заради голямата неизвестна, свързана с активността. В тази връзка да прогнозираме коалицията след изборите, е невъзможен жанр. Струва ми се обаче, че ще се търси някакъв модел на скрита коалиция, маскирана под програмно, експертно или някакво подобно правителство, което може дори да бъде фиксирано и с ограничен мандат.