- Автор: Гласове
- 18 Март 2023
- 2364
- 52
Следвайте "Гласове" в Телеграм
"Категорично няма да изпращаме войски в Украйна. Интерпретациите на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България бяха крайно неудачни в една сложна предизборна ситуация." Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред Bulgaria ON AIR.
Той подчерта, че нова военна помощ за Украйна без решение на НС не може да се осъществи, а "неконтролираното предоставяне на въоръжение може да доведе до лишаване на българската армия от определени способности".
„Целта на посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон беше единствено и само да оцени възможността за увеличаване на производствения капацитет на нашата отбранителна индустрия с оглед необходимостта от производството на боеприпаси за попълване на запасите на страните-членки на ЕС и НАТО“.
"Всеки конфликт и предоставянето на съответните боеприпаси води до изчерпването на складовите наличности. Това налага и тяхното своевременно попълване. Всяка една държава членка на НАТО е задължена да съхранява определени запаси от боеприпаси. Основната задача е увеличаване на производството и попълване на съответните запаси. Конкретно става въпрос за 155-милиметрови снаряди. Българската армия все още не използва такива снаряди, но с модернизацията на армията ще бъде променен и калибърът. Предложението на еврокомисаря е и с друго значение – откриването на нови работни места и съответно данъците от производството да останат в България... Не е пряко свързано с предоставяне на въоръжение за Украйна", заяви служебният министър на отбраната Димитър Стоянов в студиото на "Брюксел 1".
„Предложението на еврокомисаря е и с друго значение – откриването на нови работни места и съответно данъците от производството да останат в България“, допълни той.
Министърът на отбраната разясни, че за да се попълнят запасите от боеприпаси, трябва да се увеличи производството основно на 155- милиметрови снаряди. „Българската армия все още не използва такива снаряди, но с нейната модернизация ще бъде променен и калибърът на използваните боеприпаси. Ние сме бъдещи потребители и подготовката на такова производство би помогнало армията да създаде необходимите си запаси от боеприпаси“, посочи министър Стоянов.
„До края на януари България предостави на украинската страна въоръжението и боеприпасите по споразумението с Украйна, ратифицирано от Народното събрание. Това, което беше предоставено е в топ три от исканията на Украйна“, припомни министър Стоянов. Министерството на отбраната е предоставило и хуманитарна помощ в рамките на 7 милиона лева, 50-60% от които предстои да бъдат възстановени от фонд на Европейския съюз. „Допълнително споразумение за изпращане на въоръжение в Украйна няма, служебният кабинет стриктно изпълнява решенията на Народното събрание“, посочи той.
„Средствата за Българската армия не трябва да бъдат орязвани“, категоричен беше министърът на отбраната по темата за бюджета. „България има национален план за 2% от БВП за отбрана през 2024 г. През 2023 г. този процент е 1,85%. Националният план е представен и пред нашите съюзници в НАТО и се надявам да бъде изпълнен“, каза той и отново посочи, че 2% от БВП няма да бъдат достатъчни за модернизацията на Българската армия. „Нашите съюзници вече коментират, че 2% трябва да бъде най-ниското ниво. Трябва да се стремим да гледаме в перспектива за увеличаване на разходите за отбрана. Не може да се спира модернизацията на Българската армия“, заяви той.
По друга актуална тема – охраната на държавната граница, Димитър Стоянов съобщи, че в момента над 400 военнослужещи участват в помощ на своите колеги от МВР. Българската армия оказва съдействие и с транспорт, и с допълнителни средства за логистика. Ремонтирани са 110 км от оградното съоръжение по държавната граница и дейностите по възстановяване на изправността продължават. Министърът на отбраната посочи, че се очаква засилване на мигрантските потоци и помощта, която Българската армия оказва по охраната на държавната граница ще продължи и след април.
„Натискът върху границата ни е значителен. Необходими са технически средства, които трябва да бъдат разположени по границата – системи за видеонаблюдение, датчици и т.н.“, посочи министър Стоянов. „Шансовете за предоставяне на финансови средства от ЕС за дооборудване на българската граница са изключително големи. Над 100 км. от границата не са защитени от технически средства, а за тях трябват финансови ресурси. Не трябва да се забравя фактът, че тази граница не е само българска, тя е външна граница и на ЕС и разходите за поддръжка би трябвало да бъдат споделени“, отбеляза той.
Източници: bgonair.bg, "24 часа"
