Десетки хиляди социалисти се събират за традиционния събор на връх Бузлуджа

Десетки хиляди социалисти се събират за традиционния събор на връх Бузлуджа
На 27.07.2019 г. /събота/ в местността Историческа поляна под връх Бузлуджа ще се проведе традиционният събор на левицата, който ще отбележи 128 години организирано социалистическо движение в България.

 

В 10.45 часа, ще бъде дадено началото на първата художествена част от програмата с изпълнителите ''Щурчета'' и  духов оркестър „Виво Монтана“.

Преди това, в 10:30 часа, ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на Хаджи Димитър, на барелефа на основоположниците на партията и на паметника на партизаните от Габровско-севлиевския отряд.

В 11.30 часа, на сцената на Историческата поляна, председателят на НС на БСП Корнелия Нинова ще произнесе слово.

Художествената част ще продължи в 12:30 часа с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл.

В 13:30 часа, на поляната над хижа  „Малка Бузлуджа”, ще се проведе младежка дискусия „Оставам в България! Променям своята община!”, в която ще участва и председателят на левицата Корнелия Нинова.

В 14.00 часа, на Историческата поляна, ще се проведат срещи на членове на ИБ на НС на БСП и народни представители с участници в Националния събор от общините и областите.

По-рано, на 26 юли /петък/, в 14:00 часа, в зала "Възраждане", община Габрово, ще се проведе разширено заседание на Националния съвет на БСП с участие на областни и общински председатели на БСП, кметове и общински съветници.

В 16.00 часа ще бъдат поднесени цветя пред паметната плоча на Бузлуджанския конгрес, паметника на Васил Априлов и Костницата на загиналите за свободата.

В 16.30 часа Корнелия Нинова ще открие ежегодното колоездачно изкачване от Габрово до Шипка за Купа "Бузлуджа 2019", а в 18.00 часа ще бъдат обявени победителите. Ще се поднесат венци и цветя в чест на боевете при Шипка по време на Руско-турската война (1877-1878) и на 141 годишнина от Освобождението на България. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • хамалин

    25 Юли 2019 15:22ч.

    и да изкарат на бис другаря им станишев, който им храчи въ мозъците

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    25 Юли 2019 15:31ч.

    "Култът към личността в България пристигна със самолета, с който дойде Георги Димитров. Никога преди това нашата страна не е била свидетел на такъв вулгарен маскарад на човешкото унижение. На изграждането и насаждането на култа трябва да се гледа изключително като на част от общото насилие, духовно и физическо, с което се целеше сриването на самостоятелността, човешкото достойнство и самоуважението на всеки отделен българин. Култът за огромното мнозинство от нашия народ (с изключение на шепа партийни фанатици) не бе израз на фанатична почит или страстна вяра, или безкрайна привързаност, а на СТРАХ. За много хора произнасянето на думите „нашият любим учител и вожд, бащата на цялото прогресивно човечество, другарят Сталин“ беше нещо като ваксина срещу терора.". Г.Марков, "КУЛТЪТ"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    25 Юли 2019 15:38ч.

    "Със стихийна настойчивост целият партиен апарат се хвърли да наблъска в главите ни Сталиновите мисли за езика, които само две години след смъртта му щяха да бъдат отречени като чисти глупости. Големи български учени в областта на езикознанието трябваше да затворят уста и да чакат да премине и тази култовска лудост. Една от най-силните катедри в нашия университет беше тази по физико-химия, която даде такива световно изтъкнати учени като професор Странски, професор Каишев и други. Тя също бе подложена на натиск да приеме назадничави съветски теории. Спомням си нещо, което вероятно мнозина са забравили. Когато за първи път бе съобщено, че американците са осъществили водородния синтез и съответно водородната бомба, „Работническо дело“ излезе със статия, в която, като се позоваваше на съветски източници, твърдеше, че не може да се осъществи водороден синтез и че всичко било американска пропаганда. Няколко дни по-късно на лекция професор Стефан Христов, без да коментира нито дума, ни демонстрира на дъската точната теоретична схема на онова, което американците бяха извършили. ... Не вярвам да има нормален човек, който да не изпитва чувство на срам, като гледа националната ни културна продукция по онова време. Литературата бе в ръцете на най-отчайващ, почти умопомрачителен партиен примитивизъм, в театъра чрез догматичното налагане на метода на Станиславски се стигна до пресушаване на това голямо наше съкровище, радиото и киното не бяха повече от досадни агитки. ... Догмата наложи на нашето изкуство тази желязна усмирителна ризница, наречена Социалистически Реализъм, което, преведено на обикновен език, означава „изкуство, което вижда живота през очите на партийното ръководство“. ... В страната се извършваха огромни и скъпо струващи грешки, нанасяха се тежки загуби на стопанство и народ от некадърни ръководители, съсипваха се цели индустрии, но никой не смееше да вдигне глас.". Г.Марков, ПОРАЖЕНИЯТА НА КУЛТА

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    25 Юли 2019 15:41ч.

    "Дядо ми се оплакваше от тежкия живот и Трайчо Костов с тъжна усмивка му казваше, че е преходно време, че нещата ще се оправят. Няколко месеца по-късно го обесиха. Години след това очевидци от неговия процес ми разказваха как следователят е биел продължително Трайчо Костов с тънка пръчка по носа… Докато го съдеха, из цялата страна се разиграваха оргии от събрания и митинги, на които всеки наричаше Трайчо Костов с най-отвратителни имена. По болниците ни вдигаха на крака за събрания, които завършваха с агитки, скандиращи „Смърт! Смърт!“ Малко неща до ден днешен са ме изпълвали с по-голям ужас и отвращение от тези оргии на човешката ненавист и низост. И българските вестници, които изляха помийни потоци върху Трайчо Костов, никога не намериха и най-малката доблест да се извинят. Много пъти съм се чудил как човек може да чете тези вестници, когато толкова пъти те бълваха купища от лъжи, измами и заблуди, когато изпращаха невинни хора на смърт, когато пееха хвалебствени химни за най-големи престъпления и боготворяха престъпници. Как може „Работническо дело“ да продължава да съществува, когато в броя му от 21 декември 1949 година името на Сталин е споменато над 300 пъти?…". Г.Марков, ЕХО ОТ СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи