Църквата почита свети Антоний

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46939_u4IjkguOAV8EJYGRhMO0L9Zaw08J1r.jpg" style="height:299px; width:530px" /></p> <p><em>Снимка: pravoslavieto.com</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители, които поничали когато той бил на 20 години. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък:&nbsp;<em>&quot;Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене&quot;,&nbsp;</em>(Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот, припомня&nbsp;pravoslavieto.com.</p> <p>Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта &ndash; най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил &quot;дракон&quot; във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си &quot;дух на блуда&quot; и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.</p> <p>По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 г. на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний:&nbsp;<em>&quot;Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му...&quot;&nbsp;</em>(Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.</p> <p>След 12-годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва &ndash; отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната &quot;вътрешна пустиня&quot; на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: &quot;Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си&quot;.</p> <p>Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.</p> <p>Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.</p> <p>(Из&nbsp;<em>Жития на светиите.</em>&nbsp;Синодално издателство, София, 1991 година,&nbsp;под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>