Църквата чества Деня на всички български светии

През 1954 г. Св. Синод на Българската православна църква определи във втората неделя след Петдесетница занапред да се чества паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот, разказва ставрофорен иконом СТЕФАН ЕНЕВ в сайта на Светия Синод.

Ето някои от тях:

Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. 

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.

Първоначално Църквата празнувала на 14 февруари смъртта на св. Кирил и на 6 април смъртта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, затова много отдавна Църквата ни е отредила паметта им да се празнува в един ден - 11 май.

Св. Климент Охридски. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за „пръв епископ на български език". В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.

Св. Наум Охридски. Заедно със св. Климент се отправил за България. След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на седем години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял десет години като монах. 

Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.

Св. Петка. Живяла в ХІ век. След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като застъпници.