- 10 Sep 2020
- 55
- 7
Днес България чества 134-тата годишнина от Освобождението си от османско владичество. На днешната дата Османската империя и Русия подписват Санстефанския мирен договор, по силата на който се възстановява българската държава. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 г. Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Османската империя.
<p>С подписването на Берлинския договор България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Княжество България се превръща в зависима от Османската империя автономна държава, номинално васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска.</p>
<p>Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г.</p>
<p>3 март се празнува официално като национален празник от 1990 г. В началните години на прехода тази дата се възприема от мнозина като своеобразна реставрация на някогашна „буржоазна” България, на нейните празници и очаквания. (За първи път празникът е отбелязан на 19 февруари 1880 г. – 3 март е датата по нов стил – като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България). В този смисъл връщането към стария национален празник на Царството изглежда естествено и безпроблемно. То е приемливо и за бившата комунистическа партия, заради иманентното й русофилство. В обществото не са дискутирани други възможности за национален празник, като например деня на Съединението или този на Независимостта. Така връщането към стария национален празник изглежда логично и безалтернативно.</p>
<p>Честването на 134-та годишнина от Освобождението ще бъде отбелязано с тържествени церемонии, военни ритуали, църковни молебени и поднасяне на цветя в цялата страна.</p>
<p>В София пред Паметника на незнайния воин от 11 ч. е церемонията по издигането на националното знаме, на която ще присъстват президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, председателят на парламента Цецка Цачева и дапутати.</p>
<p>В 18.30 часа на площад "Народно събрание" е традиционната тържествената заря-проверка по повод националния празник, където президентът Плевнелиев ще произнесе слово.</p>
<p>По традиция тържества по повод освобождението се провеждат всяка година на връх Шипка. Тази година на тържествата там ще присъства вицепрезидентът Маргарита Попова. Участие в събитието ще вземат и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.</p>
<p>В Плевен честването на 134-годишнина от освобождението е пред параклиса-мавзолей "Свети Георги Победоносец". Паметникът, построен с волни дарения от цялата страна след Освободителната война по идея на възрожденеца Стоян Заимов, навършва 105 години. Тържествената церемонията започва в 11 ч.</p>
<p>По случай националния празник регионалният исторически музей в Стара Загора организира с екскурзовод две обиколки на паметниците в града, свързани с Руско-турската освободителна война. Туровете започват в 10.30 и в 14.00 часа, цената им е четири лева за възрастни, а за ученици, студенти и пенсионери - един лев. Маршрутът включва част от експозицията в музея, църквите "Свети Димитър" и "Света Троица", мавзолея-костница на жертвите от юли 1877 г., когато градът е опожарен и са избити около 15 хиляди мирни граждани, и мемориала "Бранителите на Стара Загора". Участниците в обиколката ще могат да разгледат и реставрираната Ески джамия, която ще бъде превърната в Музей на религиите.</p>
<p>В Русе ще бъдат поставени 134 национални трибагреника за 134-годишнината от Освобождението. Знамената ще бъдат разположени в централната градска част, в кварталите "Чародейка", "Дружба" и "Здравец", на големите кръстовища, до Централната гара и на други възлови места.</p>
<p>Честит празник на всички български граждани!</p>
