- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 897
- 13
"Тъй като е важна за всички страни, тя трябва да остане за всички страни. Единственият шанс, след като ги няма тези милиарди вноска от Великобритания, да се повиши вноската по квотата така, както е към момента - на всяка държава колкото й се пада. Да, пак ще се падне на Германия, Холандия много повече, отколкото ние ще повишим нашата вноска, но така е изчислено на база брутен вътрешен продукт и не трябва да се наруши. Това ще е нашето предложение. За всички страни повишение на вноската", коментира Борисов.
Премиерът нарече европейската дипломация по миграционната политика „огромен провал“. Пред делегатите от ЕНП и ГЕРБ за откриване на кампания за местни инициативи за предстоящите избори за Европейски парламент Борисов подчерта, че са необходими строги мерки за опазване на границите.
Финансовият министър Владислав Горанов също заяви, че България е готова да подкрепи увеличаването на вноските на страните-членки в бюджета на Европейския съюз. Според сметките, за България евентуално увеличение ще означава 10% повече пари, отколкото внасяме сега. По думите на Горанов, това увеличение е постижимо на фона на ползите, които страната ни получава. Държавите нетни-вносители и нетни-получатели на пари в Евросъюза са в спор, дали да се орежат разходите в бюджета заради Брекзит, който ще отвори дупка от около 15 млрд. евро годишно в общия бюджет. Еврокомисията представи три сценария за преодоляване на недостига, два от които предвиждат намаляване на средствата за кохезия, от които се ползва и България.
"Ограничаването на кохезионната политика и фокусирането й само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държавите към нея и представлява риск към самата кохезионна политика като такава. Още повече, че има региони в някои от нетните донори, като примерно Германия, Австрия, които дори да се ограничи кохезионната политика, ще трябва федералните правителства на тези държави да компенсират недостига в средствата на тези провинции или тези региони, които ще бъдат извадени от кохезионната политика. В този смисъл, като обобщение, имаме голямо предизвикателства да финансираме повече неща с по-малко ресурс и преодоляването на този проблем може да стане, според мен, от една страна, с по-добро приоретизиране, но вероятно ще се наложи и увеличаване на вноските на държавите-членки", заяви пред БНТ министър Горанов.
"Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че трябва да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разходи може да се орежат, но след Брекзит възможността за финансиране чрез съкращения на разходите би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало негативен ефект особено върху страните-членки. България се справя много добре. България е впечатляваща страна, но ще се нуждае от финансова подкрепа и кохезионни програми поне до края на следващото десетилетие. Това означава до края на 2030 година поне", заяви пък Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси.
