- 10 Sep 2020
- 22
- 1
Над 40 на сто от младежите до 25 години нито учат, нито работят, а това е огромен процент. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Той посочи, че данните на българската статистика и на Евростат се разминават по въпроса за това колко е регистрираната младежка безработица, като НСИ говори за 25 на сто, а Евростат - за 28 на сто. И в двата случая обаче може да се каже, че България е между първите страни по младежка безработица в ЕС.
<p>Анализът на БСК показва, че това е структурен проблем, а не ситуация, предизвикана от икономическата криза. Бранков посочи, че над 60% от заетостта е в работни места и професии в сектори с ниска квалификация – търговия, услуги, строителство, охранителна дейност. Освен това над 30% от работните места са заети от хора с по-висока квалификация от изискуемата. Според Бранков причините са първо в структурата на икономиката и заетостта, след това идват тежките регулационни режими, липсата на крупни инфраструктурни и инвестиционни проекти, които да поемат тази безработица не само сред младите, а изобщо на пазара на труда. Той посочи, че и за България е валидно, че страни във валутен борд или които прилагат фиксиран валутен курс имат по-тежки проблеми със заетостта и доходите. Бранков подчерта също като голям проблем неефективното трудово законодателство. <br /><br /><em>Ние сме страната, може би най-назад в ЕС, по брой на срочни трудови договори, на договори с частично работно време, т.е. при нас трудовото законодателство създава пречки за ангажиране на специфични ниши на пазара на труда, каквито са младежите, майките, възрастните хора и т.н</em>. <br /><br />Димитър Бранков смята, че предлаганите от ЕК мерки за справяне с младежката безработица могат да бъдат приложени в България. В нашата държава няма всеобхватна информация за образователния статус на българските граждани в електронен вид, подчерта също той и добави, че БСК предлага създаване на електронен регистър в рамките на електронното правителство, който да обхваща всички български граждани след навършването им на 4-годишна възраст. Според него без такава информационна система няма как да се провежда ефективна борба срещу ранното напускане на училището, което е в основата на проблемите. <br /><br />Евродепутатът Мария Габриел заяви от своя страна, че ЕП внимателно следи за това кои мерки срещу младежката безрабтица, въведени на ниво ЕС, са реално приложими във всяка конкретна страна от общността. </p>
