БСП-София: Да се гарантира, че няма да бъде признато т.нар. ”македонско малцинство” в България

БСП-София: Да се гарантира, че няма да бъде признато т.нар. ”македонско малцинство” в България
"Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ. В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение". Това се казва в Позиция на ИБ на ГС на БСП - София по двустранните отношения на Република България с Република Северна Македония във връзка със започването на преговори за присъединяване между ЕС и Република Северна Македония

 

Позиция на ИБ на ГС на БСП - София

 

по двустранните отношения на Република България с Република Северна Македония във връзка със започването на преговори за присъединяване между ЕС и Република Северна Македония

 

Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки.

Република България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г.

Република България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от министър–председателя на Република България Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев.

Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти).

Република България беше последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС.

С Декларация на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ.

По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.

Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г.

Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ.

В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение.

* Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства.

** Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.

*** Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност.

**** Да се гарантират по недвусмислен начин:

Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.

Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България.

Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 година.

 

 

Коментари

  • Мисирко Кръстев

    03 Ное 2020 13:32ч.

    Странно е точно наследниците на онези, които създадоха "македонско малцинство" у нас, да излизат с подобни патриотични декларации..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    03 Ное 2020 13:47ч.

    Най-тъмният и съкрушителен период в историята на България е Първата Световна война. Това е НАЙ-СЕРИОЗНАТА държавна катастрофа. В резултат на войната България губи ценни територии, окупира Македония и създава от македонците врагове на България. Мисирко, "македонско малцинство" с обособи по време на тази война. НЕВЪЗМОЖНО е някой просто да каже, имаме си македонци. Трябва НАИСТИНА да ги има, за да се каже такова нещо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • маке сашовски

    03 Ное 2020 13:49ч.

    Ама ние не признаваме бугарско малценство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мишо Константинов

    03 Ное 2020 14:00ч.

    Ами що вашите хора подкрепиха идиотската резолюция на ЕП? Дето косвено се признава македонско малцинство? Де гиди лицемери, ей!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • северомакедонец

    03 Ное 2020 15:07ч.

    Всички от всичко разбираме....Само три въпроса по дипломатически път можем да наложим на база някави международни практики и прецеденти : 1. Публично осветляване в Македония на историческите личности с българско самосъзнание и самоназванието на езика от възрожденците през 19 и началото на 20 ти век. публично осветляване на личностите с македонсеко или славянско съзнание или декларации в България ( повременно - например Мисирков - Българин -македонец, Моравец, Българин, македонец. българин) . Или Димитър Благоев -Българин, славянин, македонославянин, българин. Панко Брашнаров - Българин -Македонец. Грешка е терминът "споделена история" или обща история - няма такъв термин всяка история е споделена и обща между два участника ( например немци и французи имат обща история през 20 век - две войни). Ето защо се налага да се предефинира в договора. История която е обща за популациите и на двете държави поради неразличимост на "етничката припадност" на личностите спрямо днешните популации ( общ произход на двата различни наорда от тогавашната обща популация.)- Ако се настоява, че има отделен македонски народ през 19 -и началото на 20 век, то възрожденците и деятелите на БМРОК, ВМОРО. ТМРО и ВМРО са си част от българската, а не македонската история ( казусът Александър Македонски) поради самоопределението им като българи -надлежащо документирано. Пулевски и ко са македонци поради македонското им самосъзнание. Изчистване от учебниците финансиранеи от държавата на замяната на названията в първоизточниците от Българи, Български, мизийци и др.. на "македонци" в Македония и обратното в България. 2. Отсъствие на македонско малцинство в България и българско в Македония (поради общия етнически произход на двете политическите нации и двата съвременни етноса ). Нормално е да има именно паритет. Днешното самоопределение на етносите е политическо и амбивалентно. Гражданите имат право да се самоопределят както си искат. Съответно включването в графите на преброяванията. Премахване на членът от конституцията на Северна Македония за дефинитивна защита на македонските малцинства зад граница (поради общия произход с българите и /или несъгласие на присъствие в ЕС на страна с иредентична политика дефинирана в конституцията). 3. Премахване на езика на омразата в държавните медии и публичност на историчеките документи на ВМРО както и за възрожденците ( преродбениците -Глигор Пърличев, Миладиновци и другите по списък. спазване на авторските права при преводите на книгите ( например на Д.Талев) . Другото е бла бла и няма никакви защитими тези. например Език не се признава. Или го има или го няма. Има норми на езика. Например БАН може да определи, че Македонски Jазик се превежда като " втори книжовен вариант на българския език" или Официален език на Северна Македония". Македонците да наричат Българския като си искат ( бугарски, татарски и пр,). Нито едно от горните три условия не може да се приеме без бой от Македония, но и трите тези са защитими юридически и международно, а и лесно обясними пред партньорите при дискусия в международен план като източник на вето, понеже касаят политическата стабилност на България, ЕС и има прецеденти и общоприети практики. В скандинавия примерите са бол. Тук поне елитите на двете държави си имат имат за перд народите оправдание с Югославия и Коминтерна ( не че те са първопричината ...)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • севермакедонец

    03 Ное 2020 15:32ч.

    до Мисирко кръстев. Лошо няма. Не питай старо ами патило. Сега разбрахте ли как трудно се лавира, още повече като си победен военно и обезкостен вътрешно. Де го ВМРО да възстанови българщината в Македония ? То само с лозунги за бг употреба не става. Трябва стратегическо мислене, отчитане на реалностите и последователност в действията. Изпущихме златното време в началото на века ама и сега има мегдан за работа.Иначе - от Морава и до Железни врата - къде са българите ? - прави сърби са отдавна. ТОрлаци в Сърбия бол. Ами работете бе,,, Тук поне имаме опосредвано осърбяване и албанизация. Ама сега нали уж сме победители и на страната на добрите, имаме право на вето и прочие. Комунистите ли са виновни, ДС или ГЕРБ ли - все някой друг ни сра в гащите патриотични... Трудно се плава в басейн със сярна киселина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До наблюдател

    03 Ное 2020 15:57ч.

    Айде сега да спрем да лъжем, или просто да прочетем историята и тогава да говорим? Ама не ни отърва. След ПСВ Македония е разделена на три от т.нар. Велики сили. Егейска, Пиринска и Вардарска. Най голямата - Вардарска Македония е присъединена към Сърбия и никакви македонци, станли тогава врагове на България не съществуват, освен във фантазиите ти. Другите две съответно са дадени на Гърция и България. Така, че "окупиране" няма. Присъединяванто на Пиринска Македония е акт на следвоенния договор. Никакво "маедонско малцинство" не се създава. За промиването на съзнанието на македонските българи след ПСВ много направи Сърбия, чиято доктрина по отношение на македонските българи е била : "Не да ги посръбчваме, а първо да ги разбългарим". Тогава и през ум не им е минавало на жителите на Македония, че не са българи. Мечтата на сърбите се осъществява през 1945та година. Македонска нация създава Сталин, Тито и предателя Димитров. Коларов, който е председател на Коминтерна подкрепен от Димитров обявява решението на Коминтелрна, който фактически се е ръководел от Сталин. Това става СЛЕД ВСВ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trasporter

    03 Ное 2020 16:18ч.

    Има един прост, но значим факт за Позицията на софийските социалисти - техният лидер е потомък на българи от Егейска македония, доколкото знам от Солун.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи