Заради казуса с продажбата на българските активи на ЧЕЗ, първоначалната идея на депутатите беше регулаторът да има повече правомощия и той да разрешава подобни сделки. Преди внасянето за окончателно гласуване в зала на промените в енергийния закон обаче, депутатите на ГЕРБ се отметнаха от промените.
В същото време бе прието работещите в администрацията на КЕВР вече да не са държавни служители. Това ще позволи да бъдат увеличени възнагражденията им.
От БСП реагираха остро. „Какво се е случило за една седмица, че ГЕРБ отново да извъртят позицията си на 180%?“, попита зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков. Той припомни, че преди седмица всички парламентарни групи, с изключение на ДПС, са одобрили законопроект, в който изрично става дума за проверка на тази сделка. „Патриотите продължават да подкрепят своето предложение. Затова хората трябва да знаят, че дали КЕВР ще се намеси в тази сделка или не – сега зависи само и единствено от партия ГЕРБ“, подчерта Зарков.
От ДПС възразиха на тази възможност с аргумента, че други такива сделки, като продажбата на ЕОН на „ЕНЕРГО-ПРО“, не са предизвиквали подобни реакции. „Това е, защото „ЕНЕРГО-ПРО“ не е създадена вчера, защото след онази продажба, министър на енергетиката не е подавал оставка и никой не я е определял като „фалшива новина“, коментира Зарков.
„Ние утре ще сме тук - в зала, и ще подкрепим предложението на Обединени патриоти. А какво ще направят те, ако то бъде отхвърлено от коалиционния им партньор?“, попита Филип Попов.
„Сега действащият закон за енергетиката не е въвел разрешителен режим за придобиване на дялово участие. Това обезсмисля принципно ролята на КЕВР, който се превръща в един виртуален регулатор и който не може да контролира акционерите в ЕРП-тата“, обясни народният представител Атанас Костадинов. По неговите думи КЕВР няма надзорна или санкциониращата власт, която имат например БНБ и Комисията за финансов надзор. Той цитира проф. Валери Димитров, член на Консултативния съвет по законодателство към НС, според който това е нормативен провал. „Недъзите са в енергийното законодателство, които дават възможност предприятия със стратегическа цел и частна собственост да се препродават от купувач на купувач, без гаранции за защита на публичния интерес и без възможност за намеса на регулатора. Точно народните представители имат роля тук“, каза още Костадинов.
„Уважаваме либералната позиция на ДПС, но да бъдат последователни. Именно те, заедно с НДСВ, през 2003 г., когато са раздържавявали тези дружества, са записали 5 условия, които в последствие са изчезнали“, подчерта той и ги посочи: купувачът да е продал минимум 7 000 гигават часа електроенергия на година, да има не по-малко от 700 млн. евро собствен капитал, доказан през счетоводни и финансови отчети, да има BBB-плюс международен кредитен рейтинг, подкрепен от някоя от трите големи рейтингови агенции, да оперира на територията на поне една държава в рамките на ЕС и последна точка – забрана, която е била валидна и 2011 г. – да се продава пряко или да има свързани лица с офшорни дружества. „Защо с всяка следваща продажба бутат стратегически сектори към пропастта?“, попита Костадинов. Той призова ГЕРБ да изкарат цялата истина на светло и да гласуват така, както са гласували на първо четене – в подкрепа на текста. „Не може една дама от Пазарджик да бъде говорител по енергийните въпроси на българския министър-председател. Никой в държавата да не знае какъв е произходът на средствата и кой стои отзад“, коментира народният представител.