БСП иска бърз механизъм за изкупуване на прасетата, отглеждани в „заден двор“

„В поредната криза на държавата на ГЕРБ сме, при която пак има протести и неработещи институции. От 4 години наблюдават наближаването на заразата. Гневът на хората е справедлив заради несвършеното, но и заради това, че в момента няма конкретни решения на проблема, а хаосът и несигурността се задълбочават“, заяви Драгомир Стойнев.

На пресконференция, в която участва и д-р Трайко Алчев, председател на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз, стана ясно, че сред стопаните, които да получат подкрепа, трябва да са и тези, които не са регистрирали животните си. „Не са толкова леки и евтини процедурите по регистрация, затова преди избухването на чумата преди няколко години предложихме облекчена регистрация и режим, подобен на регистрацията на домашните любимци, но това не бе прието, въпреки че така поне щеше да знаем колко и къде са животните. Ако сега се премине към евтаназия, има риск животни да бъдат укрити. Освен това стопаните са изключително недоволни и от таксата „екарисаж“, която плащат всяка година, а реално капацитет от екарисажи при криза няма“, обясни д-р Алчев. До момента са унищожени 100 хиляди прасета от индустриални ферми – това представлява около 16 милиона лева, като ЕК може да покрие до 70% от преките разходи. Около 99% са промишлено отглежданите прасета у нас, малко над 1 % са животните отглеждани в „заден двор“. Държава, която се хвали, че има излишък, може да реши проблема на малките лични стопанства, смятат народните представители. Драгомир Стойнев обяви, че БСП ще поиска и промяната на самите процедури по регистрация в посока максимално облекчаване.

В дългосрочен план и за излизане от хаоса в сектора социалистите започват консултации с представители на браншовите организации в земеделието, за да се върнат те като партньор при вземане на решения и изпълнение на политики. Една от задачите ще е и подготовка на Закон за браншовите организации в земеделието. БСП ще предложи и възстановяването на закритата Национална ветеринарномедицинска служба. В мандатите на ГЕРБ започна постепенно унищожаване на системите за превенция, защита и контрол в сектор животновъдство. Драгомир Стойнев поиска да бъде възстановено и подписването на ежегоден Национален рамков договор между Министерството на земеделието и Българският ветеринарен съюз, което не се е случвало от 2014 г., както и връщането на практиката всяка година да се подготвя и изпълнява годишна Държавна имунопрофилактична програма и Програми за надзор и ликвидиране на болестите по животните.

Георги Гьоков очерта социалните последствия от кризата - унищожаването на бранша животновъдство и последваща безработица, скок на цената на свинското месо и екологични рискове. „На този етап загубите са при свиневъдите. Това обаче ще повлече след себе си и преработвателната  индустрия. Няма анализи, но свиневъдният бизнес осигурява около 600 млн. от оборота в страната и 50 на сто от вътрешното потребление на месо. Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните в ЕК ни предупреди, че „България е на път за изгуби целия отрасъл“. Това показва две неща: първо, не сме осъществили превантивни действия през последните 2-3 години и второ, че и сега не се справяме добре“, заяви Георги Гьоков. Можем да очакваме компенсиращ внос от страни от ЕК. Според информацията на самото МЗХГ повишението на цените на свинското месо е с близо 15% за последният месец. През следващите ще е факт увеличеният внос, но вероятно на цени по-високи от сега действащите.

Георги Гьоков е категоричен, че африканската чума по свинете е поредната решителна крачка за унищожаване и на българското село. Той припомни и готовия проект на стойност 7 милиона евро в Угърчин с изготвен ОВОС, който бе спрян от ГЕРБ още в първия им мандат. Според депутата от БСП никой не говори за екологичните последици и за косвените рискове за здравето на хората. На този етап БАБХ препоръчва загробване, което е много спорно и неефективно. Площадките, които се определят, може да създадат с времето екологични проблеми. Пример е районът на Русе с плитки подпочвени води. На практика всички области по поречието на р. Дунав имат този проблем.