Брюксел се опитва да спаси от провал срещата ЕС-Западни Балкани в София

Брюксел се опитва да спаси от провал срещата ЕС-Западни Балкани в София
С дипломатически и процедурни хватки ЕС се опитва да предотврати възможен провал на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май. Но и седмица преди форума опасността не е отминала, съобщи "Дойче веле". Продължаващият спор за статута на Косово засенчва подготовката на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която предстои идната седмица. Пет страни от ЕС продължават да не признават независимостта на областта, която през 2008 г. се откъсна от Сърбия, и на срещата в София ще се придържат към тази своя позиция. Според тях, срещата в София не бива да изпраща посланието, че никой не оспорва независимостта на Косово.

 


ЕС прибягва до какви ли не дипломатически тънкости, за да осигури провеждането на срещата. Има предложение, например, в заключителната декларация да се говори за партньорите от Западните Балкани, вместо да се посочват поименно страните от региона. Предлага се също така на табелките пред държавните и правителствени ръководители на страните-участнички да бъдат изписани техните имена, а не тези на представяните от тях държави. По такъв начин организаторите се надяват да предотвратят евентуален бойкот на срещата от страни като Гърция, Румъния, Кипър или Словакия, които които не признават Косово. Испанският премиер Мариано Рахой изглежда няма да дойде в София, въпреки компромисните предложения. Според дипломатически източници, на фона на сепаратистките настроения в Каталуния той не желаел да се снима заедно с президента на Косово. В бившата сръбска провинция междувременно са останали да живеят почти само албанци. Белград и до днес не се примирява със загубата и настоява, че Косово е част от Сърбия. Междувременно обаче не само почти всички страни от ЕС, но и повече 90 други държави официално са признали независимостта на Косово.

На срещата на върха на 17 май ще се дискутират перспективите за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. Освен Косово, там са още Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. С Черна гора и Сърбия Брюксел вече преговаря, а наскоро ЕК предложи също и на Албания и Македония да започнат официално предприсъединителни преговори. Босна и Херцеговина, както и Косово, са смятани досега само за потенциални кандидати за преговори. Конкретни резултати от срещата на върха ЕС-Западни Балкани не се очакват. Нереалистично е европейските лидери да посочат конкретни дати, на които страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Европейската комисия посочи неотдавна като най-скорошна възможна дата 2025 година и беше остро разкритикувана за това от останалите страни от общността. Критиците опонират, че и шестте балкански държави са все още много далеч от покриване на критериите за членство в ЕС.

 

 

 

 

 

Коментари

  • Йовица Станишич

    08 Май 2018 23:00ч.

    Сърбите, т.е. истинските сърби наричащи се днес основно хървати, а и черногорци, са най-виновниТе заради Милошевич! Те раздухаха събитията в бивша Югославия, а американците се възползваха максимално и след като застанаха зад целостта на бившата /даже със Словения/, после се обърнаха на 180 градуса. Понеже така им изнасяше - повече раздори в Европа, е идеално за янките!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дачкуф ни събутирай мирнити пруцеси на бълканити,

    08 Май 2018 23:10ч.

    да ни търсиш галйа посли накадей заминала и кремълски лайнар

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • параван за политиката на САЩ

    09 Май 2018 8:30ч.

    Борисов - чучелото на Западните Бостани!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи