- Автор: "24 часа"
- 07 Ное 2020
- 519
- 17
България единствена в ЕС ще има дефицит под 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2020 г. според есенната икономическа прогноза на Еврокомисията за годината, огласена от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони.
Дефицитът в три четвърти от страните членки ще бъде 6% или повече, а във Франция, Италия, Белгия, Испания и Румъния прогнозите са за над 10%.
Икономиката на страната ни е започнала да се възстановява след рязък спад през второто тримесечие. Очаква се тенденцията да продължи. За растежа ще допринесат вътрешното търсене и износът.
След първоначално увеличаване нивото на безработицата се е стабилизирало. Това донякъде се дължи на публично финансираните мерки за запазването на работните места.
Рязък спад и постепенно възстановяване
Икономиката на България е белязана от неблагоприятното отражение на COVID-19. Мерките за ограничаването на пандемията се отразиха негативно върху пряко свързаните с тях сектори. Пострадаха разполагаемите доходи на домакинствата, а ограниченията доведоха до по-висок процент на спестяванията. Въпреки това спадът на потребителските разходи бе обуздан от продължаващите увеличения на заплатите и сравнително малката тежест на потреблението в повечето засегнати услуги. По-ниската заетост и произтичащото понижено доверие на потребителите, свързани с втората вълна на пандемията, ще натежат в честното потребление. Очаква се антикризисните мерки на правителството да бъдат в подкрепа на личните доходи.
Инвестиционната активност забележимо спадна през първата половина на годината. Намалената както настояща, така и очаквана в бъдеще активност, съчетани с по-голяма несигурност, накараха компаниите да отложат плановете за инвестиции. Той като се очаква тези фактори да останат в сила през цялата година, инвестициите ще продължат да бъдат намалени.
Износът рязко започна да спада през март. Признаци на възстановяване към пазарите в ЕС бяха регистрирани от май. Експортът за трети страни обаче не бе подобрен. Туристическите услуги спряха в периода април-юни. Подобряването след това е съвсем слабо. Втората вълна на COVID-19 ще повлияе отрицателно да възстановяването на износа през последното тримесечие на 2020 и първото на 2021 г.
Очаква се възстановяването на върне икономиката на предкризисното й равнище през 2022 г. И износът, и потреблението ще имат положителен принос за него през следващите две години, в съответствие с развитието на външното търсене и трудовия пазар. За догодина се предвижда само частично възстановяване на инвестиционната дейност за сметка на все още голямата несигурност. Със силен ръст на инвестициите през 2022 г. заради подобрената цикличност се очаква икономическият ръст да бъде движен предимно от вътрешното търсене.
Пазарът на труда продължава бавното възстановяване
Процентът на безработицата значително се увеличи след избухването на COVID-19. Схемата на правителството да запазване на работните места помогна да се ограничи загубата им чрез намаляване на работните часове. Най-голяма загуба на работни места е регистрирана в хотелиерството и ресторантьорството. Част от уволнените работници не си потърсиха веднага работа, поради което се увеличи процентът на незаетите. След рязък спад през първата половина на годината очакванията са процентът на безработица да падне до 5,8 за цялата 2020 г. Очаква се частично възстановяване на заетостта през 2021 г. и процентите да паднат до 5,6. Въпреки влошените условия на пазара на труда се очаква компенсациите на глава да продължат да растат, макар и с по-умерени темпове. Това се дължи донякъде на увеличаването на заплатите в бранша, както и на минималните заплати и минималните осигурителни прагове.
Цените на услугите ще определят основната инфлация
Инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени върви надолу от началото на годината заради намалените цени на горивата. Очаква се инфлацията да падне до 1,2% за тази година, а след това постепенно да се увеличава до 1,4% догодина и 1,8% през 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде движена предимно от инфлацията в сферата на услугите, като ще продължи тенденцията на намаляване от последните години.
Паоло Джентилони, еврокомисар по икономиката
Бюджетната експанзия ще крепи доходите
България се изправя срещу пандемията от силна фискална позиция. Правителството въведе мерки като по-високо заплащане на медицинския и правоохранителния персонал, финансиране на социалните схеми с последици от близо 2 процента от БВП върху бюджета. Въпреки мерките и влошаващата се икономическа ситуация, бюджетът в парично изражение остана с излишък за около две трети от годината. Салдото на консолидирания държавен бюджет ще стане отрицателно и до края на годината ще достигне близо -3 на сто от БВП.
През 2021 г. се очаква бюджетен дефицит от близо 3 процента от БВП. Възстановяването ще се отрази положително на приходите. Много от мерките по разходите за запазване на работните места и подкрепа на доходите чрез увеличаване на заплатите и обезщетенията обаче ще имат отрицателно въздействие върху дефицита догодина. Ако приемем, че политиката няма да се промени, бюджетният дефицит ще спадне до 1,5 процента от БВП през 2002 г. най-вече заради отмяната на извънредните мерки. Тази прогноза обаче не включва никакви мерки, финансирани от Фонда за възстановяване и развитие.
Очаква се държавният дълг да нарасне с повече от 5 процентни пункта и да достигне 25,75% от БВП през 2020 г. и 26,5% през 2021 г., преди да започне отново да намалява през 2022 г. С изключение на първичния дефицит и свиването на БВП увеличаването на дълга отразява и някои предохранителни държавни заеми съгласно новите тавани на дълга, установени от промените в бюджета миналото лято с оглед извънредната ситуация.
Източник: "24 часа"
