Борисов номинирал Йордан Бакалов за шеф на военното разузнаване

Коментари

• ilko

  11 Март 2015 17:30ч.

  Нормално е пожарникар да бърка разузнаването с политика! Редно беше, крайно време е политиците да поемат командването. Предлагам генерал Боцев да поеме Министерството, а .... Как се казваше министър? - няма значение да поеме командването на войските.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• EXPERT

  11 Март 2015 18:35ч.

  Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 година в град Асеновград, България. По образование е инженер-металург. Работил е като научен сътрудник в института по цветни метали „Инженеринг“ ЕООД и е бил началник-цех в „Балканкар рекорд“ - Пловдив.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• !!!

  11 Март 2015 22:02ч.

  Много е тъжно с продължаващите назначения и даването на трибуна от нашите медии на необразовани, най-меко казано на откровени политически протежета, които са готови на всичко, дори с явни лъжи да се закрепят на даден държавен пост. Най-лошото е друго, че те са проводник на чужди интереси, най-вече разузнавания, за разкриване на секретите на нашата държава. Най-пресният пример е атаката срещу военното ни разузнаване. Обществения интерес към т.н. досиета отдавна не е актуален и той е само в главите на някои. Основната идея първоначално бе за досиетата на ДС, която бе основния орган по сигурността на политическата власт. Към нея, интересно, но много ясно защо бяха изкуствено прибавени и двете разузнавания. Това подсказа къде е основният интерес. Всички проводници на тази идея се аргументират със закона за досиетата, но никой не опонира, че той е в противоречия с основния закон в държавата Конституцията. Където е определено, че личния живот на гражданина е неприкосновен и никой няма право да изнася в публичното пространство факти и данни свързани с него. Би било основателно ако хората от разузнаването са нарушили по някакъв начин действащите закони. Никой не може да посочи такива, освен политически аргументи, а те не се признават от който и да е съд. Г-жа Екатерина Бончева по националната БТВ, от некомпетентност, вероятно заради образованието й на педагожка по психология и работила като лаборантка в психолаборатория, неудостоена по времето на соца дори да бъде учителка, дава квалификации за разузнавачите и ги нарича „така наречените” разузнавачи. Те не са „така наречени”, а са си били истински разузнавачи. Вместо за техните досиета би било по-интересно да говорим за своето досие от работата й в радио „Свободна Европа” и това, което най-вероятно се намира в секретните сейфове отвъд океана. Най-компетентната й лъжа се отнася за картончетата на регистрираните към някоя от службите. Истината е, че тези картончета не се предхождат от никакви документи, а са служели само за предварителното така наречено „брониране”, за да не работят няколко служби едновременно по едно и също лице. Процедурата е била следната: набелязва се лице, което може да бъде интересно със своите възможности за дадена служба и в дадено направление и му се пуска картонче по отчета. Регистрира се към съответната служба, ако то е „свободно по отчета”. По много от лицата може никога да не се е работило и те наистина да не знаят за тях. Една част са регистрирани и поради това, че от оперативния работник за отчетния период се е изисквало да има определен контингент от такива лица. Другата голяма лъжа на г-жа Бончева е, че разузнавачите от онова време подписвали клетвена декларация за вярност към Съветския съюз и КГБ, тук може да й се прости некомпетентността, тъй като е пропуснала ГРУ. Единствената декларация, която са подписвали служителите от разузнаванията е, че определен период след напускане на службата няма да споделят информация свързана с нея. Също така от некомпетентност госпожата отива на последната фаза от агентурната работа - вербовката и ако трябва да се защити нека само да покаже документ където вербованият се е подписал. Има нещо много съществено от морална гледна точка - службата и оперативните работници са поели моралният ангажимент в никакъв случай да не издават или споделят с трети лица името на своя сътрудник или агент. Откъде-накъде ще пипате това тяхно морално задължение. Независимо, че вие гарантирате, че няма да ги оповестявате, те вече са на друго място. Никой не може да обещае,че имената им няма да бъдат изнесени по „незаконен” начин. Също така не може да се твърди със сигурност, че служителите от Комисията по досиетата не са те някакви, на някого агенти. Това, че нашата контраразузнавателна служба си затварят очите, или не работят активно по чудите разузнавачи на „партньорите”, не е гаранция, че няма да се появи някой подобен на Сноудън. Така, че бъдете внимателни. Прав е министърът на външните работи като призовава да се престане с пропагандното и лъжливо говорене, но това се отнася най-вече за държавните служители, на които се дава обществена трибуна.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи