Еврокомисар Домбровски пред БНР: Кабинетът ви поиска отлагане с няколко месеца за еврозаната

„Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“. По думите на еврокомисаря реално няма причина за отлагане. Той потвърди, че България ще влезе във валутния механизъм и в еврозоната с настоящия си валутен курс. 

„Няма повод за притеснения нито за обезценка на спестяванията, нито от повишаване на цените“, каза още Домбровскис и уточни: 

„От досегашната ни практика всички държави, които са се присъединявали към валутния механизъм с фиксирани валутни курсове, са приключвали процеса по влизането си в еврозоната именно с този фиксиран курс, независимо дали е ставало дума за валутен борд, или друг вид механизъм. Няма причина да се мисли, че при България събитията ще се стекат по различен начин“.

- Само че за България има други „първи“ събития в процеса по приемане на еврото – например изискването да влезем в тясно сътрудничество с единния банков надзор при присъединяването към валутния механизъм?

- Първо, е лошо да подчертавате, че България е първата държава, която работи по присъединяването към ERM II с условието за банковия съюз. Преди това той не беше създаден. От тази гледна точка – да, България е първата. Преди това обаче имаше много големи дискусии как изобщо да бъде организиран процесът по приемане на еврото в условия на съществуването на банковия съюз и решението беше да се изисква от страните да влизат в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. За да се осигури равно третиране на всички държави, страните – членки на валутния механизъм решиха да го прилагат при всички, които последват България по пътя към валутния механизъм. Както знаете, Хърватия също трябва да влезе в тясно сътрудничество, когато се присъедини към ERM II.

По отношение на валутния курс – логиката на Маастрихтските критерии е такава, че страните обвързват валутните си курсове с еврото и след това доказват макроикономическа стабилност. Ако посегнете към валутния курс, веднага нарушавате баланса и се проваляте в изпълнението на макроикономическите изисквания. Няма икономическа логика да се притискат страните – членки да променят техните валутни курсове. За държавите, които имаха фиксирани валутни курсове или плаващ курс, но с много по-малък марж от плюс – минус 15%, беше разрешено да запазят установените в техните режими курсове до присъединяването към еврозоната. За България ще бъде същото. На страната ще ѝ бъде позволено да използва фиксирания курс, който действа в момента.

- Именно тези плюс – минус 15% будят страховете на хората в България.

- Както вече подчертах, задължение на държавата, която влиза в ERM II, е да поддържа курс, който не се колебае повече от плюс – минус 15%. Нищо не пречи на държавата да поддържа курс, при който има по-малко отклонение или фиксиран курс. Точно така се случи в балтийските държави. Естония и Литва имаха валутни курсове, в Латвия режимът бе друг, но много наподобяваше валутен борд. Казано по друг начин – плюс – минус 15% е ограничението, но всяка държава самостоятелно може да реши дали да има отклонение и дали да запази валутния си курс фиксиран.

- Т.е. решението на парламента да даде мандат на правителството и централната банка страната ни да влезе в еврозоната само при настоящия курс гарантира запазването му?

- Процедурите, с които България решава да влезе във валутния механизъм, са вътрешни въпроси за страната. По отношение на решението на парламента, бих казал, че то бе прието, за да предпази страната от една изключително невероятна ситуация.

- Как тогава тълкувате изказването на премиера Бойко Борисов, че България ще „забави темпото“ при влизането в ERM II?

- Разбира се, ние следим този развой в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя този въпрос лично с премиера Борисов, но по-рано през седмицата имах разговор с финансовия министър Владислав Горанов. Той ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“.

- Някои хора възприеха изказването на Борисов като сигнал, че нещо не е наред?

- България пое няколко предварителни задължения. Изпълнението на някои от тях се наблюдава от Европейската комисия. Там нещата в общи линии се развиват много добре. Има и други, които се наблюдават от Европейската централна банка. Те са свързани с различни законови и технически промени, необходими за присъединяването към валутния механизъм. Говорим за промени, които са в унисон с изискванията на Европейската централна банка, гарантиране на независимостта на централната банка и т.н. Спомняте си, че бяха направени оценки на качеството на активите и стрес – тестове в определени банки и две от тях имат нужда от рекапитализация. Доколкото ми е известно, всичко върви по план и не виждам причина за закъснения“.

- Възможно ли е проблемът да е в рекапитализацията на банките и затова да искаме отлагане?

- Това е нещо, което е в обсега на Европейската централна банка, така че не мога да направя подробен коментар. Министър Горанов ме увери, че всичко върви в добра посока. Отново обаче искам да кажа, че това е въпрос към Европейската централна банка.

- В интервю за „Хоризонт“ проф. Стив Ханке, който е смятан за баща на валутния борд у нас, заподозря някакво тайно споразумение. Вие известен ли сте за такова споразумение?

- Не, се съм запознат с никакви тайни споразумения. Както знаете, задълженията, поети от България, за да влезе във валутния механизъм, са много добре известни. Работата ни се основава единствено върху тях“.

- При посещението на мисията на Международния валутен фонд у нас, министър Горанов разкри макроикономически изчисления от технически характер, според които българският лев е подценен. Възможно ли е да имаме примера на Словакия?

- Българската икономика функционира добре с валутния курс, установен от борда. Поне от гледна точка на Европейската комисия, аз не виждам причина за промени“.

- Миналата година, когато в Рига дадохте интервю за „Хоризонт“, подчертахте, че основният проблем на България е неравенството. Същият бе изводът на Международния валутен фонд преди дни.

- Именно, когато говорим за доходите и неравенството, това е проблем. Ние следим този въпрос отблизо и сме го поставяли нееднократно в докладите си с оценка на икономическото състояние на всяка държава. Такива предстоят и следващата седмица. Проблемът стои и за нас е важно той да бъде разрешен.

Бих добавил, че това няма много общо с дискусиите около еврото, защото ако погледнете петте страни с най-висока степен на неравенство в Европейския съюз, това са Румъния, България и трите балтийски държави – т.е. две страни извън и три част от еврозоната. Това няма толкова общо с еврото, колкото с начина на функциониране на отделните държави и системите им за социална защита, въпросът със заплащането и с данъчно – осигурителната система. Говоря най-вече за въпрос как се облагат най-нискодоходните групи. Всичко това са въпроси, върху чието разрешаване трябва да се работи.

Интервю на Марта Младенова с Валдис Домбровскис в предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ можете да чуете от звуковия файл.