
„Хората, които имат опит, не е задължително да бъдат само в парламента“, коментира Гуцанов. Вместо да „работят“, парите от последния голям заем, който взе държавата, се запиляха по най-безотговорния начин, твърди съпредседателят на Съвета по икономика, финанси и енергетика при Националния съвет на БСП.
„Силна!“ това е отговорът на въпрос как оценява стартовата позиция на БСП за предстоящите избори.
„Имаме много добро представяне на ген. Радев и Илияна Йотова, които ние подкрепихме на изборите за президент и вицепрезидент. Има очакване от страна на хората, че това, което се случи на президентските избори ще продължи – ще доведе до друго развитие на държавата, до друго начало на икономиката, до друг морал в политиката. Хората осъзнават, че това, което се случи през последните 26 – 27 години не е това, на което са се надявали и което са очаквали за своето бъдеще, за своя живот. Животът на всеки един човек е уникален и той иска и има право да го изживее по най-добрия начин и по възможност там, където са неговите корени“, коментира Гуцанов..
„За първи път ние от БСП слагаме икономиката като основа на нашата програма. Нещо, което никога не се е случвало. Това е огромна крачка напред. Последното заседание на Националния съвет е свидетелство за това. Близо шест часа продължи обсъждането на икономическата платформа. Ще го потвърдя и с това, което се случи във Варна, втората по големина организация на БСП в страната след софийската, защото съм неин председател. При нас основното обсъждане беше на икономическата платформа.

Борислав Гуцанов в интервю за Канал 3
„Моето виждане е, че трябва да се концентрираме върху икономиката на държавата. На това разбиране бях заложил и в доклада си и то бе прието от варненските социалисти. Ако не вдигнем икономиката, как можем да очакваме добро бъдеще на страната си?! Радвам се, че в БСП направихме този скок в мисленето“, подчертава Гуцанов.
Според него първо трябва да се започне с възраждането на икономиката.
„В момента най-голям е секторът на услугите, като дял от БВП. Вторият е индустрията, а селското стопанство се колебае между 5 и 6% от БВП. Производственият сектор – индустрия и земеделие, формира едва 25% от БВП на България”, обясни социалистът. По думите му на страната ни е нужно възраждане на индустрията, с цел генериране на по-висок БВП.
„Предлагаме фонд „Индустрия“ с първоначален капитал от 0,5 млрд. лв., с който държавата реално да подпомага развитието на икономиката, нейното възраждане и създаване на нови предприятия в различни сектори”, подчерта Гуцанов.
Сред другите предложения на левицата е и формиране на държавен фонд „Образование“, който да подпомага освен обучението на специалисти и развитието на високи технологии. „Икономиката и образованието са двете направления, които са решаващи за излизане на държавата от дълговата спирала, в която в момента се намира, и да я направят конкурентоспособна”, аргументира се Гуцанов при публичното обсъждане на тема „Икономика”
Ето и предложения на БСП за възраждане на икономиката на България:
- Стартиране на 10 годишна програма за нова икономика, създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
- Разработване на краткосрочни регионални планове за възраждане на икономиката поне в едно до три основни направления във всички 28-областни центрове.
- Създаване на възможности за развитие на интермодален транспорт чрез строеж на нови терминали в пристанищата Варна, Бургас, Русе и развитие на ЖП инфраструктурата с цел по ефективното включване на България в международните транспортни коридори. Проектът за нов интермодален терминал и изграждане на ново пристанище във Варна е готов и може да стартира веднага. Новата атракционна зона с предвиден модерен яхтен порт отваря и възможности за привличане на нов вид туристи.
- Развитие на военната промишленост с цел използване на съществуващи мощности и специалисти чрез програми за строеж на военни кораби за нуждите на отбранителната система и включване на България в проекти с тази цел на НАТО.
- Определяне на структуроопределящи предприятия във всеки регион.
- Приоритизиране на инфраструктурни проекти в региони с ниска икономическа активност, които в 5 годишен план да изградят база за процес на реиндустриализация и запазване на работната сила.
- Фискални стимули за продукция с висока добавена стойност в страната.
- Нулева ставка на данък „Печалба“ при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лв. за стартиращи предприятия, създадени от предприемачи до 35 г., които в рамките на 24 месеца да открият минимум пет работни места.
- Задължение за големите търговски вериги да предлагат български храни в определено процентно съотношение от цялата стока.
- Предоставяне на българските малки и средни производители целево и нисколихвено финансиране, алтернативно на търговските банки.
- Преструктуриране на Българската агенция за инвестиции и превръщането и в звено пряко подчинено на бъдещият Министър-председател и създаване на условия за стимулиране продажбите на български стоки извън граница.
- Увеличаване на застрахователния капацитет на Българската агенция за експортно застраховане от 600 млн. лв. на 2 млрд. лв.
- Стратегическа подкрепа и инвестиции в наука, нови разработки и иновации, комбинирани с допълнителни стимули. В тази връзка :
o Създаване на фонд „Индустрия“ с начален капитал от 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия на база десет годишна стратегия за създаване и развитие на индустриални мощности на пазарен и регионален принцип
o Увеличение на капитала на фонд „Иновации“ с 150 млн. лв. за подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да създават фирми и да развиват свои марки, а не да бъдат купувани за жълти стотинки от големи чужди компании
o Пренастройка на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД („Фонд на фондовете“) – прецизиране на съществуващия му инструментариум, съобразно стратегическите планове на държавата.
- Преструктуриране на Националния гаранционен фонд (НГФ). Държавата запазва мажоритарен пакет във фонда и привлича допълнителен ресурс, давайки възможност на банки, инвестиционни фондове и застрахователи, да участват посредством НГФ във финансирането и подкрепата на отделни проекти на МСП.
- Създаване на нови държавни финансови инструменти, включително гаранционни продукти касаещи публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации, които позволяват инвестиции на институционалните инвеститори и на физическите лица и същеврменно осигуряват дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни проекти, не включени във фондовете от ЕС.
- Създаване на Национален финансов холдинг под управлението на Българска банка за развитие (ББР) включващ: НГФ, Българска агенция за експортно застраховане, фонд „Индустрия“, фонд „Иновации“ и „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“. Допълване ролята на ББР с ясен мандат за стимулиране на експорта на българските предприятия в чужбина.
- Пренастройка на кредитната стратегия на Българската банка за развитие (ББР) към проактивна политика за достъп на малките и средни предприятия (МСП) до изгодно финансиране. Допълване ролята на ББР с ясен мандат за стимулиране на експорта на българските предприятия в чужбина.
- Финансиране на МСП чрез капиталовия пазар :
o Подкрепа на инициативите на ЕК по създаване на Съюз на капиталовите пазари - опростяването на изискванията за проспектите за малки и средни предприятия, както и инициативите за създаване на европейски фондове за венчърен капитал (EuVECA) и особено фондове за социално предприемачество (EuSEF).
o Създаване на отделен сегмент за малки и средни предприятия на Българската фондова борса по полски и румънски модел, чрез който малки, бързорастящи фирми без дълга финансова история да набират капитал през опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества.
- Създаване на суверенен фонд на Република България със средства акумулирани от бюджетния излишък за всяка една календарна година, при пълно спазване на минималните изисквания за резерви съгласно Закона за валутния борд, с цел дългосрочно инвестиране на тези средства във финансови инструменти и икономически изгодни проекти.
- Въвеждане на 20% данък върху доходите на физически лица (заплати, наеми) с приходи от над 120 000 лева годишно.
- Отмяна на такса сградна инсталация и формиране на сметките за отопление на база реален отопляем обем, защитени цени за най-уязвимите групи.
- Рестартиране на проекта АЕЦ „Белене” след ново проучване на икономическата целесъобразност.
- Рестартиране на проекта „Бургас-Александрополис”.
- Стартиране на нови преговори за реабилитация на „Южен поток“ или подобен проект за преки доставки на газ от Русия
- Повишаване на ефективността на бюджетните разходи за конкретни програми и дейности, при одобрени за тях разходи (програмно и нулево бюджетиране).
Адекватен финансов контрол върху управлението на публичните ресурси и качеството на обществените услуги и ограничаване нивото на корупцията в публичния сектор.