- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 407
- 5
Снимка: boykoborissov.bg
Мирослав Церар определи като ключова ролята на България в общоевропейските усилия за решаване на бежанския проблем. Той посочи, че страната ни е за пример при овладяването на мигрантския натиск и опазването на външната граница на Европейския съюз. Бойко Борисов запозна словенския си колега с резултатите от проведената на 26 март лидерска среща между ЕС и Турция и изтъкна, че диалогът е решаващ при справянето с този въпрос. „Турция е наш съсед и винаги се стремим да имаме прагматични отношения. Споразумението с Анкара трябва да се спазва, за да се реши проблемът с миграцията“, допълни Борисов.
Българският премиер определи диалога и добросъседството като критично важни условия за укрепването на стабилността, постигането на икономически растеж и успешно развитие на страните в региона. „Без инвестиции, без свързаност, Балканите ще останат изолирани. Убеден съм, че това, от което всички имаме нужда, е изграждането на инфраструктура, дигитална свързаност, икономика. Там, където се инвестира, и то от много и разнообразни източници, няма войни“, подчерта Борисов.
Двамата премиери изразиха общо мнение, че реализирането на съвместните проекти може да бъде стимул за подобряване на отношенията между страните на Балканите и на връзките с държавите от ЕС. Словенският премиер даде пълна подкрепа на активността на България за постигане на свързаност в региона и лично благодари на Бойко Борисов за ангажираността му за европейската перспектива на западнобалканските страни. „И аз като теб вярвам, че пътят на тези държави е евроинтеграцията. За нас, за мен, ти си фактор за стабилност на Балканите“, заяви Мирослав Церар.
По време на срещата между двамата беше обсъдено и задълбочаването на икономическите контакти между България и Словения. Като положителна стъпка беше определено откриването на първата директна въздушна линия между Любляна и София. По общото мнение, тази транспортна връзка ще допринесе за активизиране на бизнес контактите и за увеличаване на туристическия поток. Подчертана беше и необходимостта да се търси решение за увеличаване на инвестиционния интерес между двете страни. Като възможности бяха посочени възобновяването на дейността на българо-словенската търговско-промишлена камара, както и организирането на съвместни събития с участието на бизнесмени и браншови организации.
