- 10 Sep 2020
- 32
- 3
Банката бе подложена на масирано теглене на депозити вследствие на насадено усещане у нейните клиенти за проблеми с качеството на кредитния й портфейл. Това казва пред вестник "Стандарт" Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Емисионно". Христов е смятан за най-близкия човек на управителя Иван Искров и протеже на ДПС. Сочен е и като много близък до Владислав Горанов от ГЕРБ.
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px"><em>"След изчерпването на ликвидните й активи (в това число и тези, които КТБ можеше да заложи, за да получи временно финансиране от БНБ), ръководството на банката внесе искане за поставянето й под специален надзор. В момента на поставянето на банката под специален надзор и при изчерпани ликвидни активи, единствените възможни източници на ликвидност за банката останаха две - или акционерите на КТБ да осигурят ликвидна подкрепа, или банката да получи такава подкрепа чрез държавна помощ. Досега обаче акционерите не са показали план за ликвидна подкрепа",</em> казва Горанов и пояснява: <em>"От друга страна, правилата за държавна помощ изрично изискват банката, която получава ликвидност от държавата, да е доказано платежоспособна и да няма капиталов недостиг."</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>"Към момента на поставянето под специален надзор вече беше насадено съмнение за качеството на кредитния портфейл на банката, което означава несигурност по отношение на нейната платежоспособност. Именно това наложи БНБ да поиска външна оценка за КТБ от независими одитори, на база на която да се получи увереност, че КТБ е платежоспособна. Такава оценка щеше да позволи държавна помощ. Прегледът се извърши за 10 работни дни. За съжаление, вместо да се внесе яснота за качеството на портфейла и капиталовата адекватност на банката, се оказа, че за над 60% от кредитния портфейл не може да бъде направена независима външна оценка поради липса на документи в кредитните досиета", </em>казва още Калин Христов.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">БГНЕС припомня, че откакто се развихри сагата "КТБ", БНБ излиза с непрекъснато противоречива информация за състоянието на банката, скандални и противоречащи изявления по време на кризата. Управителят на БНБ Иван Искров първо обяви, че КТБ не е фалирала банка, а десетина дни по-късно съобщи, че ще бъде отнет лиценза й. При последната си пресконференция в БНБ той покани само отбрани медии, за да съобщи поредните си заключения за кризата около КТБ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">По казуса с КТБ бяха задържани четирима души - главният касиер на КТБ Маргарита Петрова, Орлин Русев, заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова и главният счетоводител Мария Димова. Всички бяха освободени с мярка "подписка", а Русев срещу 10 хил. лв. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Прокуратурата също се оплете с теориите за липсващите 206 млн. лв. от КТБ – като първо бе обявено, че са изнасяни с чували, след това че са източени в продължение на години. Според съда пък - не става въпрос за изчезнали 206 млн. лв. от централната каса на КТБ, а за прехвърляне на тази сума по сметките на "Бромак" във връзка с договор за кредит.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">На 13 септември Искров излезе с ново твърдение - следващото правителство ще реши проблема с КТБ. </span></span></p>
