
Докладите се публикуват със съгласието на БЕХ, като е заличена информация, която представлява поверителна или чувствителна информация за дружествата от групата на БЕХ, както и поверителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.
В началото на 2017 г. БЕХ възложи на БАН анализ, който да помогне за изготвянето на енергийната стратегия на България до 2050 г., част от който е и разработката за АЕЦ "Белене". Докладът обаче претърпя много критики и съмнения, че учените са работили под натиск, за да докажат, че централата е жизнеспособна.
Преди месец БЕХ се съгласи докладите да бъдат публикувани, след като това поискаха учените от Академията с мотива, че по този начин ще бъде даден отговор на всички критики за тяхната работа по проекта.
Единият доклад, наречен "Междинен доклад 1" е в обем от 272 страници. Заключението от него показва "необходимост от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и ядрени".
При повечето сценарии прогнозираният недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. води до необходимост от порядъка на 1500 MW инсталирана базова мощност, пише в заключението.
"Независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса „Марица-Изток” след 2030-2035 г. се очертава дефицит на мощности.
Перспективите пред националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действия за компенсиране на недостиг на маневрени мощности до 1650 MW и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 MW.
Разглеждайки в дългосрочен период сигурността на електроенергийните доставки за страната, следва да отчете, че в хоризонта до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй", пише още в заключението.
„Междинен доклад 2“ е в обем от 95 страници и е фокусиран върху възможността за изграждане на ядрена мощност - „Анализ на възможността проектът „АЕЦ Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта „АЕЦ Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация следприватизационен контрол” .
Резултатите от извършените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „Белене” показват параметрите, при които проектът е реално жизнеспособен, и параметрите, при които не е. Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуалната бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект е произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация.
Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност.