Асланов: България е избирала депутати, според идеята на Слави, от 1948 до 1989 г.

В административното деление от времето на социализма досега не са настъпили големи промени, но тогавашната изборна система не може просто да бъде преписана днес. Конституцията от 1991 г. е основната пречка, защото тя заковава броят на народните представители на 240. Фиксираният брой пречи имеханично да се вземе и да се преведе на български германския изборен закон, смятан за „мерцедеса на изборните системи“. Там има и мажоритарни кандидати, и партийни листи, но резултатът – броя на избраните депутати, винаги е „плаващ“.

Юрий Асланов е един от членовете на работната група, която БСП състави, за да изготви законопроект за смесена избирателна система. В нея влизат и бившият конституционен съдия Пламен Киров, депутатът Филип Попов, и най-дългогодишният член на ЦИК Румяна Сидерова. Червените имат решение на Националния си съвет от 26 ноември 2016 г., който се проведе непосредствено след изборите за президент и  референдума за промени в изборните правила.

С решението на пленума тогава социалистите отчитат стремежа към мажоритарност, изразен на референдума, и застават зад смесена пропорционарно-мажоритарна избирателна система. Със законопроекта за промени в Изборния кодекс, който ще внесат, левите се стремят германския модел да бъде адаптиран към изискванията на българската конституция.

„Целта на нашия законопроект е да се спазят три принципа. На справедливо представителство на регионите. На политическо представителство за партиите, които преминават 4-процентната бариера.

Преференциалният вот се заменя с мажоритарен избор“, обяснява Юрий Асланов. Половината депутати – 120, ще бъдат избирани както досега от многомандатни избирателни райони (МИР), другата половина – от едномандатни избирателни райони (ЕИР). Тук има спорове - дали мажоритарните депутати да бъдат излъчвани в два тура или в един, като за избран се смята получилият най-много гласове. Повечето мнения обаче били в подкрепа на класическата мажоритарност - избор в два тура. В същата изборна традиция е и предложението, ако мажоритарен депутат напусне парламента, в неговия ЕИР да се провеждат частични избори.

Областите ще избират толкова депутати, както и досега, за да се запази регионалната представителност. Видинският МИР досега изпращаше четирима народни представители в парламента. И ако проектът на червените бъде приет, Видин пак ще изпраща четирима депутати, но само двама от тях ще бъдат избрани по досегашния начин. Другите двама ще бъдат излъчени от два ЕИР. Общините във Видинска област са 11 и следователно, за да се получат два ЕИР, те трябва да бъдат окрупнени, но с просто събиране, без да се нарушават сегашните им граници. В МИР-овете, които сега избират нечетен брой депутати и е невъзможно простото им разделяне на две, мажоритарно избраните депутати ще бъдат с един повече от пропорционално излъчените. Благоевград, например, изпраща в Народното събрание 11 представители. От тях 5 ще бъдат излъчени пропорционално, а 6 – мажоритарно.

Германската избирателна система предвижда гласовете, които са получили мажоритарните кандидати, които обаче не са успели да влязат в законодателния орган, да бъдат прибавяни към гласовете, дадени за тяхната партия в пропорционалната листа. Така съответната партия има повече шансове да премине бариерата за влизане в парламента. (В Германия тя е 5%). Идеята за подобно сумиране среща симпатии в БСП и сигурно ще бъде възприета в окончателната редакция на законопроекта. Разбира се, у нас бариерата е 4%.

„В районирането е заровено кучето. Правителството може така да промени границите на ЕИР, че да се самоназначи за победител на изборите“, категоричен е Юрий Асланов. Той припомня, че във Великобритания и във Франция, където има мажоритарна избирателна система, районирането се прави от независим орган.