- Автор: "Алфа Рисърч"
- 06 Юни 2024
- 2030
- 58
ГЕРБ-СДС с убедителна преднина на вота в неделя, прогнозират социолозите от "Алфа рисърч". Лек ръст в очакваната избирателна активност регистрира проучването на агенция Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания 2 в 1. Готовност да дадат гласа си за Народно Събрание заявяват 42% от имащите право на глас или около 2.7 млн. души. Както и в началото на кампанията, интересът към изборите за Европейски парламент остава по-нисък, макар и тук мобилизацията да расте, достигайки 39.5% или приблизително 2.4 млн. души.
Въпреки очакванията за сблъсък в центъра на политическия терен, кампанията има неочакван ефект – „раздвижване по крилото“: повишена активност поради мобилизация в подкрепата за по-малки партии, докато водещите играчи продължават да разчитат на ядрата си от твърди привърженици.
Мнозинството от решилите да гласуват (72%), предимно лоялни симпатизанти на представените в 49-то НС партии, са взели своето решение още преди официалния старт на кампанията. Други 16 на сто, сред които доминират привърженици на нови формации са направили избора си през последния месец. Интрига до последния момент се крие в нагласата на 12 на сто от решилите да гласуват, които все още не са избрали кого да подкрепят. Те се разпределят по равно в предпочитанията си: 6% все още се колебаят, но са се ориентирали към някоя от водещите и други 6%, които обмислят да подкрепят някоя от по-малките партии. Решението на тези избиратели може да промени както класирането между второ и четвърто място (предвид изравнените сили помежду им), така и броя на представените в 50-то НС формации (предвид близостта на част от участниците до 4%-та бариера).
Каква е подкрепата за политическите сили седмица преди изборния ден?
ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място (25.1%), без съществена динамика в кампанията и завършват със значима преднина от около 10 пункта пред преките си опоненти. Ролята им на победител във вота е вън от съмнение, но задачата им да сформират мнозинство около себе си остава все така трудна.
Доскорошните партньори в управлението ПП-ДБ търпят сериозна ерозия. Те влизат в последната седмица на кампанията с 15.4%, но губят два пункта в сравнение с месец по-рано и са с практически изравнени позиции с Възраждане и ДПС, които мобилизират симпатизанти.
Възраждане (15.2%) е сред малкото партии, които бележат ръст по време на кампанията. Тя успява да откъсне подкрепа от разнородни опоненти: Солидарна България, БСП, ИТН, някои от по-малките националистически формации, но на свой ред е и „атакувана“ от новопоявили се партии в тази ниша.
Както обикновено, ДПС (14.8%) завършва кампанията с висока степен на мобилизация, която при евентуален спад на активността може да му осигури и по-голяма тежест. Засега няма данни Движението да изпълни амбицията за разширяване на социалната си база и тя остава съсредоточена в традиционно подкрепящите го групи от обществото.
БСП е сред потърпевшите от електоралната дисперсия вляво. Седмица преди вота зад нея застават 8.1% от решилите да гласуват. Голяма е вероятността тя отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър, но все пак, отломките от нея, откъсват част от избирателите й.
ИТН мобилизират подкрепа в хода на кампанията и към момента може да разчита на 6.2%. Както обичайно зад тях застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот.
Седмица преди изборния ден с най-близки позиции до 4%-та бариера е един от новите участници в надпреварата - Синя България (3.3%). Коалицията, продължение на местната „Синя София“, се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели. Към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. Така настоящото проучване потвърждава регистрираната от Алфа Рисърч още на старта на кампанията тенденция, че вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема може да се окаже ключов за крайния резултат.
Друга нова и инспирирана от местните избори в София коалиция „Солидарна България“ също се впусна със значима заявка в настоящата кампания. За момента обаче, тя не успява да преодолее конкуренцията на множеството формации вляво и излиза от кампанията с аналогичен на стартовия си резултат – 2.4%.
След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот, този който следва победителите. За първи път в три годишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т.нар. „малки партии“. Седмица преди вота 9.5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%.
Нагласите за гласуване в евровота възпроизвеждат до голяма степен тези за национален парламент: същата йерархия и позиции, аналогично равнище на подкрепа за партиите. По-високият изборен праг от 5.88%, както и ограниченията за гласуване пред сънародниците ни в страни извън ЕС правят относително по-сигурен отговора на въпроса колко партии ще намерят място в Европейския парламент. Това са ГЕРБ-СДС (25.0%), ПП-ДБ (15.9%), Възраждане (15.7%), ДПС (14.1%), БСП (7.9%). Известна неяснота има при ИТН (5.9%), но е вероятно партията на Сл. Трифонов също да прескочи по-високия електорален праг от 5.88%.
В края на настоящата предизборна кампания зададохме въпроса кои нейни прояви са успели да привлекат най-силно вниманието на избирателите. Две основни форми продължават да се открояват като най-интересни – интервютата на кандидати в медиите (32%) и предизборните дебати (26%). Следват билбордове, афиши, плакати (14%), публикации в интернет и социални мрежи (14%) и предизборни срещи на място в избирателния район (10%). Предизборните срещи са впечатлили основно твърдите привърженици на по-големите партии, докато по-малките са успели да достигнат до симпатизантите си през медиите и социалните мрежи.
В резюме, очертават се три основни интриги: подредбата между второ и четвърто място; размерът на наказателния вот, съсредоточен в новите малки антисистемни партии, което е потенциален сигнал към политическия елит; появата на седма партия в парламента и влиянието й върху бъдеща управленска конфигурация.
