Акценти от печата: Реформаторите станаха "присъдружна" организация на ГЕРБ

Акценти от печата: Реформаторите станаха "присъдружна" организация на ГЕРБ
"Новият Наказателен кодекс - край на демократичните преструвки на властта", коментира в "Сега" адвокат Михаил Екимджиев. Еманация на нормотворческа глупост е злополучният чл. 146, предвиждащ година затвор за "противозаконното снимане, филмиране и записване...", и текстовете, разширяващи обхвата и засилващи суровостта на наказанията за изтичане и разпространяване на защитена информация.
<p>Особено застрашителен със своята нелепост е чл. 416, предвиждащ лишаване от свобода за разгласяване на информация, която не е държавна или служебна тайна, а просто е &quot;защитена&quot;. Такава информация е и търговската тайна. Зад нея обичайно се крият политиците при сключване на крупни енергийни и инфраструктурни договори с огромен корупционен потенциал.</p> <p>Проектът за нов НК обещава затвор за неудобните граждани, които винаги са готови да питат, да искат и изобличават. Упоена от пировата победа над недоволните хора, властта вече няма нужда да се преструва. С новия НК тя показа истинския си образ - страхлив, злобен и отмъстителен. Готов за разправа - не само с полицейски щитове и палки, но и с меча на Темида.</p> <p>&quot;Атака&quot; ще крепи до последно кабинета&quot;, коментира в &quot;Стандарт&quot; социологът Васил Тончев. Сега се внушава в обществото идеята за избори 2 в 1 през месец май, които да елиминират &quot;Атака&quot;. Но готовност за избори няма, въпреки че според досегашните социологически данни партията на Волен Сидеров наистина би изпаднала от парламента. Но такива би ги предизвикала единствено именно &quot;Атака&quot;. А тя, разбира се, няма интерес от това. Стига депутатите й да останат верни на Сидеров. Засега, за разлика от миналите два мандата, бегълци от парламентарната група на Сидеров няма.</p> <p>&quot;Реформаторите станаха &quot;присъдружна&quot; организация на ГЕРБ&quot;, е озаглавено интервюто в &quot;Монитор&quot; с проф. Петър-Емил Митев, социолог. Той посочва, че координацията и сближаването на традиционната десница с ГЕРБ, което беше вече обявено, очевидно под натиска на ЕНП, ще бъде от полза изключително за Бойко Борисов и неговата партия. Реформаторският блок се появи като дясна алтернатива на ГЕРБ, а сега разбираме, че става негов еднофамилен съюзник. Несъразмерно по-малката електорална база, по-ниското равнище на организираност и на финансова осигуреност ще тласка &quot;реформаторите&quot; към положението на &quot;присъдружна организация&quot;. Най-малкото така ще изглежда и това ще се използва от опонентите. Вероятен е отлив на десни гласове от Движение &quot;България на гражданите&quot; към &quot;България без цензура&quot;, смята Митев.</p> <p>450 цивилни българи са положили доброволно клетва да служат на страната си. Това са обявили за &quot;Труд&quot; от военното министерство. Тези мъже и жени са постъпили на служба в доброволния резерв на Българската армия. Те са готови денонощно да бъдат викани за борба с бедствия, аварии и всякакви кризи. Трябват ни повече патриоти, а не националисти, коментира &quot;Труд&quot;. Отдавна се спори за границата между патриотизма и национализма. Едно е сигурно - патриотите обичат отечеството си, без да мразят етническите и религиозните малцинства. Гордеят се със страната си, без да винят чужденците за несгодите й. Патриотите не са гръмогласни. Крещят само националистите. Гласът им ехти от ефира и площада, но делата им са единствено в сводките на МВР.</p> <p>Туроператорите вече ще бъдат задължени да предлагат към пакетите си за почивка у нас поне по една екскурзия, свързана с културно-историческото ни наследство, пише на първа страница &quot;24часа&quot;. Това ще стане с промяна в Закона за туризма, която соцдепутатката Татяна Буруджиева ще внесе в парламента още тази седмица. Буруджиева е сондирала поправката с икономическото министерство и туроператорски фирми и досега не е чула възражения. Въвеждането на подобна практика ще е стъпка в посока развитие на културния туризъм у нас.</p> <p>&quot;Ще обучаваме бежанци да започнат работа&quot;, казва в интервю за &quot;Труд&quot; Асен Ангелов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. Той посочва нови моменти в Националния план по заетостта. По програмата &quot;Клио&quot; 100 безработни ще бъдат обучени и наети за охрана, поддръжка, реставрация и консервация на паметниците на културата. Има и отделна програма за безработни, придобили статут на бежанци, по която чужденците ще учат български език и ще изкарат курс по професионална квалификация. Целта е 100 от обучените бежанци да започнат работа. По друга схема продължително безработни ще бъдат наети от държавни горскии ловни стопанства за залесяване и почистване на горите. Ангелов обявява, че агенцията разполага с възможност за осигуряване на почти 22 000 работни места. Имат средства за квалификационни услуги и обучение на над 12 000 души.</p> <p>&quot;Трябват ни малко, но добри болници&quot;, отбелязва в интервю за &quot;Преса&quot; управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова. По думите й трябва да се улесни достъпът до извънболничната помощ, а в болниците да влизат хора, които наистина имат нужда от болнична помощ. Необходима е по-добре развита мрежа от доболнична помощ и високоспециализирани болници, многопрофилни комплекси. Така че пациентът, който влезе вътре, да получи пълна помощ, а не да бъде разкарван от една болница в друга. Ако се концентрира дейността в големи лечебни заведения и се насочи ресурсът на по-малко места, ще има допълнитени средства за още консумативи, за още лекарства.</p> <p>&quot;Държавните фирми затъват бавно, но сигурно&quot;, коментира в &quot;Сега&quot; Десислава Николова, Институт за пазарна икономика. Задълженията на държавните компании са нараснали с 2,85 млрд. лева, или с 46%, за периода от края на 2009 г. до средата на 2013г. Държавните дружества, които са успели да натрупат най-сериозно увеличение на дълговете си са тези в енергетиката ив жп транспорта. Предвид структурните дисбаланси и трупаните с години проблеми в двата отрасъла и нежеланието за болезнени реформи огромните и постоянно растящи дългове в тях не би следвало да учудват никого. Въпросът обаче е защо проблемът с дълговете остава встрани от общественото внимание, при положение че в крайна сметка дълговете на държавните фирми се плащат не от някого другиго, а от данъкоплатците, било то рано или късно.</p>

Коментари