Акценти от печата: Глобална криза в образованието

а глобална криза на образованието, казва в отговор на въпрос за "Монитор" Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. "Основният извод от годишния доклад по програма "Образование за всички" е, че в света има глобална криза на образованието и тя засяга главно деца и млади хора в неравностойно положение. 250 милиона деца по света не притежават основни умения, като повече от половината не могат да четат и да пишат, въпреки че някои от тях са преминали началния курс на образование. Заради лошото качество на обучение те на практика са функционално неграмотни. В някои африкански страни на юг от Сахара 40 процента от населението на възраст между 15 и 24 години не могат да четат. Сред младите жени и сред момичетата неграмотността е много висока. Смятаме, че решението на този проблем не може да се отлага повече. За съжаление в много страни не се отделят от бюджета достатъчно пари за образование. ЮНЕСКО смята, че всяка държава трябва да отделя най-малко 6 на сто от брутния си вътрешен продукт за образование. Само 41 от общо 150 страни, изследвани от нас, го правят“, съобщава Бокова. "Трябва алтернатива на хватката БСП - ГЕРБ", е заглавието над интервю в "Труд" с Петър Москов от ръководството на Реформаторския блок. По думите му българите имат нужда и желаят стабилни работни места, за да имат сигурни доходи. "Политиката на Станишев и правителството, което той формира около себе си, е точно обратното - да живеем назаем срещу подаяния от 20 лв.", казва Москов. Консумирайте спокойно зелени салати, нитратите са в допустимите норми, апелира от страниците на "Новинар" Сергей Иванов, специалист в областта на растенията, които използваме за хранене. По думите му няма особена разлика между плодовете и зеленчуците, които се внасят отвън, и тези, които произвеждаме у нас. "Да не говорим, че най-рисковите зеленчуци - салатите, марулите, лукът, чесънът, основно са българско производство. Така че не може да се каже с абсолютна сигурност кои плодове и зеленчуци са по-вредни - нашите или тези от чужбина", пояснява Иванов. "Каквато и да е позицията на българския външен министър, решението за Крим няма да бъде променено, защото вече е взето. Избора го направиха хората на полуострова", коментира в интервю за "Преса" Сергей Михеев, директор на Центъра за политическа конкуренция в Москва. Според него Крим вече е обърнат на изток, Русия ще отдели пари за финансова помощ на региона, а Украйна ще се провали. "Резултатът от референдума не изненада никого. Истината е, че никой в Крим никога не е избирал да бъде част от Украйна. И всички отдавна мечтаят полуостровът да се присъедини към Русия и да продължи напред. Референдумът беше очакван от народа и дълго, и с голямо нетърпение", категоричен е Михеев. Пред "24 часа" Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, дава своята оценка за ситуацията в Украйна: "Това не е нито началото, нито краят на новата вълна на експанзията на президента Путин. Това е поредната проба за западно търпение, преди той да продължи да придобива следващи територии и акватории. След Абхазия и Южна Осетия, анексирани през 2008 г., и сега Крим през 2014 г. естествена ескалация на аспирациите на руския президент са: де юре анекс на Приднестровието / в Молдова/, едностранно разрешение на казуса Южните Курилски острови / спорни с Япония/, Източна Украйна, както и Северният полюс, който ще бъде перлата в неговата имперска корона." Под заглавие на първа страница "Прогноза: Евтин хляб заради Украйна" "Стандарт" информира: Кризата в Украйна бута цената на пшеницата. За да попълни хазната, страната масово разпродава запасите от зърно. Това срина котировките на житото с близо 10 процента. В момента тон зърно от черноморския регион е 350 лв., докато до началото на седмицата беше 370 лв. Не е изключено скоро това да се отрази и върху цената на хляба у нас. Прогнозите са поевтиняването да е също 10 на сто.