Акценти от печата: Десет неизвестни за 2014-а

<p>Националистическа партия на България - крайно дясна националистическа формация. ПОМАК - &quot;Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура&quot;. Формацията ще има проблем със съдебната си регистрация заради опасенията от сепаратизъм. Патриотично движение &quot;22 септември&quot; правят заявка, че нова партия трябва да обедини усилията на десните за изработване на нова конституция. &quot;България без цензура&quot; - новото амплоа на тв водещия Николай Бареков. Нова лява партия - идея на бившата депутатка Татяна Дончева. Георги Първанов, президент (2002-2012 г.), мисли за нова формация.</p> <p>&quot;Десет неизвестни за 2014-а&quot;, коментира в &quot;Труд&quot; Първан Симеонов, политолог. Първата неизвестна в началото на годината са зимните месеци. В тях всички по навик очакват социални протести. Втората голяма неизвестна - изборите през май - вероятно ще са само европейски. Единственото известно е, че всеки ще се опита да ги представи като победа. При БСП упоритата приказка за разцепление може да измести всички други теми и да обезсили много прогнози - това е третата голяма неизвестна. Това води към следващата неизвестна: какво ще реши БСП - да мечтае за по-дълъг мандат или да ползва инерцията и да отиде на избори, за да си осигури по-комфортен мандат.</p> <p>Петата неизвестна &ndash; какво разбиране за власт има в БСП - дали искат спасяване на имиджа и някакви перспективи, или пък искат властта до последно. Шестата голяма неизвестна - моментната форма на партията на Бойко Борисов (ГЕРБ), а тя постоянно опровергава мрачните прогнози. Седмата неизвестна идва, ако БСП победи на парламентарни избори и има партньор за ново управление. Осмата неизвестна &ndash; споделена власт да мине през сделка за неприкосновеност и на ГЕРБ, и на БСП. Това ще е добра новина за всякакви нови политически проекти от типа &quot;срещу всички&quot;. Деветата е националистическият лагер - особено в контекста на бежанците. Десетата голяма неизвестна е улицата, хората, демонстрациите.</p> <p>Какво ни очаква през 2014-а? &quot;24 часа&quot; търси отговора от експерти, социолози, политолози. Юрий Асланов, социолог: &quot;Към този момент нещата изглеждат предопределени. Първите три места на евроизборите са запазени за БСП, ГЕРБ и ДПС.&quot; Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията: &quot;Предсрочни избори - по-вероятно не. Омагьосаният кръг ще се прекъсне, когато глобалните инвеститори видят тук не само евтина, но и достатъчно образована работна ръка.&quot;</p> <p>Димитър Аврамов, политолог: &quot;Сега трябва да се погрижим за перспективата пред отделния човек, да видим как да направим България място, в което всеки може да успява и да се чувства удовлетворен.&quot; Живко Георгиев, социолог: &quot;Ще има търсене на нови политики в рискова област като здравеопазването, където нещо трябва да се случи. Дали ще го наречем реформа, революция или самоубийство - не знам.&quot; Михаил Константинов, математик: &quot;Най-голямото предизвикателство пред нас като нация извън всякакво съмнение е безпрецедентният демографски срив на българския етнос.&quot;</p> <p>През 2014-а имаме всички шансове да навлезем в период на една нормалност, от която не очакваме чудеса, пише за &quot;Преса&quot; социологът Юрий Асланов. Има някои неща, които през 2013-а ни се случиха за първи&nbsp;път&nbsp;- не вярваме на никого. Нито на президента, нито на църквата, нито на армията, нито на великите сили. Няма нито един одобряван политик или партия.</p> <p>През 2014-а дистанцията между политическия елит и обществото ще остане трайно голяма, с висока степен на недоверие - както към политиците, така и към институциите, със скептицизъм и апатия, прогнозира в &quot;Стандарт&quot; политологът Борис Попиванов.</p> <p>Перспективата на настоящото правителство ще зависи не толкова от протестите, а от това как ще се развият събитията в три важни за България центъра - Москва, Вашингтон и Брюксел, и каква ще бъде конфигурацията там след изборите за Европарламент. Значение за българите ще имат икономическите лагери на големите групировки у нас.</p> <p>Ентусиазмът и енергията на протеста се изчерпаха. Този тип неясни и неформулирани искания от типа &quot;Оставка!&quot;, а после - неизвестно какво, ще отстъпят мястото на синдикални действия в различните браншове и дори в отделни предприятия, казва пред &quot;Стандарт&quot; социологът Юлий Павлов.</p> <p>&quot;Умерен оптимист съм за 2014 г.&quot;, е озаглавено интервюто в &quot;Стандарт&quot; с премиера Пламен Орешарски. Той посочва, че ще продължи насърчаването на стопанската активност, подобряване на публичните услуги, по-нататъшно изграждане и укрепване на социалните мрежи. И допълва, че икономическите системи са силно инерционни и за кратко време големи промени не могат да се очакват, тоест - да запазим умерен оптимизъм. Банковата ни система е стабилна, уверява премиерът Пламен Орешарски.</p> <p>Вън от съмнение е, че икономиката ще расте, прогнозира в &quot;24 часа&quot; финансистът Емил Хърсев. България е една от малкото страни в ЕС с устойчива на кризата икономика. Има два възможни сценария за развитие през следващата година. Първият - поредна година на депресия, лежи в основата на т.нар. макрорамка, по която е планиран държавният бюджет. Вторият сценарий е свързан с надеждата икономиката на страната да се оттласне от икономическото дъно и да навлезе във фазата на оживление. Ще растат услугите, туризмът, софтуерната индустрия, производството на зеленчуци, посочва Хърсев.&nbsp;</p>